# Дебатът между Илияна Йотова и Андрей Гюров - 29.10.2026

**Channel:** Българска Национална Телевизия БНТ
**Source:** https://www.youtube.com/watch?v=q7Nh-Q3J3E4
**Transcript page:** https://www.withtranscript.ai/video/q7Nh-Q3J3E4

## Chapters

- 0:14 — Откриване и правила на дебата
- 4:38 — Подкрепа и политическа легитимност
- 7:05 — Външна политика и сигурност
- 11:47 — Черно море и отбранителни мерки
- 16:13 — Европейски решения и дронове
- 22:01 — Мир, война и преговори
- 28:43 — Споразумения и Боташ
- 34:19 — Съюзническо присъствие и индустрия
- 39:08 — РС Македония и френското предложение
- 46:52 — Служебни кабинети и конституция
- 52:47 — Оценка на управлението и инфлация
- 58:51 — Бюджет, дефицит и социални мерки
- 1:05:42 — Следващият бюджет и приоритетите
- 1:13:45 — Еврозона и референдумът
- 1:20:02 — Въпроси за медиите и словото
- 1:26:44 — Помилвания и тежки обвинения
- 1:35:16 — Кампанията и личните нападки
- 1:37:40 — Лични въпроси и вдъхновение
- 1:43:01 — Визия за президентската роля
- 1:47:53 — Финални думи и ръкостискане

## Transcript

**[0:14] Speaker A:** Здравейте!

**[0:21] Speaker B:** Започва дебатът, който всички очакват, между кандидатите за президент, които достигнаха до бълготаж. Иляна Йотова и Андрей Гюров. Един от тях е следващия държавен глава. Единствено в ефира на обществената телевизия, те си справят един срещу друг с идеи по най-важните теми и решенията по проблемите, които касаят всички ни. Дебатът ще се проведе при равновреме, еднакви условия, а кандидатите ще имат възможност и да си задават въпроси един на друг.

**[0:52] Speaker B:** Можете да следите дебата по БНТ1, БНТ4, на сайтовете БНТ Нюс БГ и БНТ.БГ, всички дигитални платформи и на Обществената телевизия, както и по БНР. Започваме!

**[1:15] Speaker B:** Започваме по редъ определен от жреби на цик. Здравейте, господин Гилов!

**[1:20] Speaker A:** Здравейте!

**[1:21] Speaker B:** Здравейте, госпожа Йотов!

**[1:23] Speaker C:** Добър вечер, госпожо Златарева, добър вечер господин Гилов, добър вечер на нашите зрители!

**[1:28] Speaker B:** Започвам с въпросите и с дебата. Видяхме рекордно ниска избирателна активност. Как си я обяснявахте? Вие ли не успяхте да вдъхновите избирателите или виждате апатията някъде другаде? Първи е господин Гиров.

**[1:46] Speaker A:** Низката избирателна активност е следствие на това, че през цялата кампания хората биваха плашени с война, с измислени врагове и нормалната реакция е да се приберат в къщи. Аз обаче няма да ги плаш, аз искам да кажа нещо друго. Искам да кажа, че България може и заслужава много повече. И президентската институция в момента е като едно пиано в хола. Хората го заобикалят, но никой не свири на него.

**[2:16] Speaker A:** А президентът може да направи много. Президентът можа да събере около една маса таланта на нацията, младите хора, предприемачите, учените и да ги объдини около проблемите, които са по-големи от един мандат и по-големи от ежедневните политически борби. Това, което може да направи президента, той може да бъде противотежес на една власт, когато се самозабравя. Това е изключително важно в момента, когато имаме една партия, която държи мнозинство в парламента и изпълнителната власт. За това е много важно.

**[2:48] Speaker A:** Излезте, гласувайте, заведете някой с вас.

**[2:52] Speaker C:** Госпожо Слатарева, позволете ми първо да поздравя БНТ за организирането на този дебат, че и в тези избори се спази тази добра демократична традиция да има дебат между претендентите преди втория тур. За това, че ще имам възможност да разговарям с господин Гюров наживо, не през тролове, елфи, изкуствен интелект. И за това, че тази вечер ние ще имаме възможност, благодарение на вашите въпроси, да кажем всичко това, което мислим за света и случващото се у нас. Но преди всичко тази вечера ще започна с една огромна благодарност към всички български граждани, които излязоха на 25 октомври и гласуваха.

**[3:38] Speaker C:** и ще ги призова да упражнят най-човешкото право, едно от най-големите човешки права – гласуване и избор. И очаквам те да бъдат следващата неделя много повече. А тъй като господин Гюров започна музикалната тема, аз ще кажа. Президентската институция от много време насам. От началото на 2017 година господин Гюров е едно много добре акордирано пиано, което свири мелодии, които хората очакват, на които хората харесват и които не са вкрещен до, така както крещяха много други около нас през цялото време.

**[4:20] Speaker B:** Напомням за времето, съжалявам, но така ще ви напомням и ще ви посочвам, когато трябва да завършва вашата мисъл, тъй като трябва да следваме наистина времетраният и трябва да следваме и да...

**[4:38] Speaker B:** Виждам, че напрежението започна да се покачва още във самото начало с първите Ви отговори. И може би един от най-интересните въпроси във самото начало е за минималната разлика между Вас двамата и че всеки глас е от значение. Търсите ли и от коя партия очаквате политическа подкрепа? Има ли партия, чиято помощ отхвърляте като неприемлива?

**[5:03] Speaker B:** Нека започнем първо с Вас, госпожа Йотова.

**[5:05] Speaker C:** Ние сме категорични, ясни и прозрачни от самото начало. За моята кандидатура и тази на господин Вълчев за вице-президент застана най-голямата партия в България, прогресивна България. Застана и най-старата партия, Бългърската социалистическа партия. Застанаха колегите от ВМРО, от НДСВ, от партията на доктор Диртлиев, един от най-големите политици във българската история.

**[5:28] Speaker C:** И разбира се, много широк инициативен комитет, в който Има хора, които на парламентарни избори гласуват за различни партии. Даже не сред тези изброените от мен. Но които подкрепиха нашата кандидатура, защото винаги са работили за България. И защото ние винаги сме работили заедно, за да имат добри резултати за страната ни. Но днес, например, аз видях, че част от формациите, които подкрепят господин Гюров, потърсиха официалната подкрепа на ДПС Ново начало и на господин Пеевски и се чудя какво им обещахте господин Гюров.

**[6:04] Speaker B:** Андрей Гюров.

**[6:06] Speaker A:** Още от самото начало, аз и господин Кандев решихме тази кандидатура да бъде на абсолютно граждански принцип. Ние изградихме един много широк инициативен комитет, в който няма хора, които са обвързани политически, няма политически лидери, за разлика от инициативния комитет на госпожа Йотова, няма и представители на държавна сигурност и мислят, че това се припозна от българските граждани. А доколко пианото е било добре акордирано, ние виждаме в загубата на огромна маса от гласове от парламентарните избори до сега и затова тук Това, което искам да кажа е, че ние никога не сме търсили подкрепа от партийни централи, от партийни лидери. Това, което ние правим е да се обръщаме към българските граждани и очакваме тяхната подкрепа.

**[6:55] Speaker B:** Това е отговорът. Вие имате още 10 секунди.

**[6:58] Speaker A:** Отговорът е, че няма и не сме търсили, никога няма да търсим подкрепа от партийни лидери.

**[7:05] Speaker B:** Тази кампания преминава под знака на страха от войната и надеждата за мир. Затова ще започнем с тази тема.

**[7:12] Speaker B:** Как ще защитите българският интерес, когато говорим за външна политика? Какъв ще е приоритетът и посоката към която ще тръгнете? Господин Гиров.

**[7:23] Speaker A:** Тук принципът е много прост. Тогава, когато ние не сме една голяма сила, естествено трябва да разчитаме на това, че правилата въжат еднакво за всички.

**[7:34] Speaker A:** И най-основният принцип в международното право е, че границите не се променят. с сила. Това е основния принцип и ние трябва да го следваме независимо от това за кой конфликт става въпрос. Защото това е нашата застраховка. Ако позволим и се съгласим в един конфликт да бъдат преместени границите така както са установени, това ще означава, че нито една друга държава, независимо на кой континент, след това няма да бъде сигурна за своя суверенитет, за своята териториална цялост.

**[8:09] Speaker A:** Затова това е първия основен принцип, който ние трябва да следваме. Втория принцип е, че ние тряба да работим с съюзници. Когато сме на масата в Европейския съвет, там има 27 души. Когато смее един срещу 26, нашия глас не е силен. Това не е силна позиция.

**[8:27] Speaker A:** Ние трябва да работим за това, да изграждаме коалиции, да говорим с съюзници, преди да имаме нужда от тяхната подкреп. Пример мога да дам с френското предложение за Р.С. на Македония. Тогава, когато ние стояхме отстрани с Вето, всички от целия европейски съюз бяха срещу нас. С Френското предложение това, което ни успяхме да направим всъщност е да сменим въпроса.

**[8:53] Speaker A:** Не България срещу европейския съюз, а Р.С.М. срещу европейския съюз. Т.е. ни успяхме да направим нашата позиция позиция на европейският съюз и това ни постави в много по-силна позиция, отколкото когато налагаме В.

**[9:09] Speaker B:** Специално ще попитам малко по-късно за политиката, която според вас трябва да водим и какво поведение трябва да има София спрямо с Копи.

**[9:17] Speaker B:** След малко. Еляна Йотова.

**[9:19] Speaker C:** Аз ще започна от една реплика на господин Гюров. Не приемам простия принцип. Ние не сме голяма сила.

**[9:28] Speaker C:** Ние сме равнопоставен член на Европейския съюз. Нашия глас е точно толкова равен, колкото на всички останали държави в ЕС, както впрочем като суверена държава и на международната сцена. Освен това, в нашата Конституция пише, че президента представлява Република България в международните отношения. Много е важно да знаем как представлява в международните отношения Република България президента, има ли самочувствие на държавен глава на една суверена държава, как може да изразява категорична, ясна, аргументирана политика и всичко това предчупено не през интереса на някоя друга страна, или на някой друг съюз, а преди всичко през националния интерес на страната и това, което българските граждани искат да видят в своя държавен глава. Тази категорична позиция е следствие на целия консенсус, който хората стоящи за институциите в България имат, както доброто познаване на дипломацията, както доброто познаване и съотношението на силите, както впрочем и нещо като изключително важно, възможността да търсиш съюзници вътре в стратегическите съюзи, в които участваме, за да можеш да достигнеш този национален интерес.

**[10:46] Speaker C:** Ако на всичко казваш да, както десетилетия наред се случваше в България, тогава ти си просто безгласен. Аз ви уверявам, че тогава и просто никой не обръща внимание на българската позиция или въобще на каквато и да било друга. Но времената много се промениха. Времената се промениха и в Европейския съюз. И днес колкото си по-убедителен в това, което казваш, да, то може да противоречи на нещо написано някъде в някой бюрократичен кабинет.

**[11:12] Speaker C:** Но когато ти си достатъчно добре подготвен, можеш много лесно да намериш съюзници и да промениш политики. Това не е антиевропейска политика. Напротив, това е начин и стил на работа, в която правиш европейската политика още по-силна.

**[11:26] Speaker B:** Само, че имаме реален казус. Вчера преживяхме пореден инцидент с атакуван търговски кораб в изключителната ни економическа зона в Черноморе.

**[11:35] Speaker B:** Какви са първите ви действия като президент и като главнокомандващ в тази ситуация, за да докажете, че именно вашия подход, вашата политика носи мира и гарантира сигурността?

**[11:47] Speaker C:** Аз го направих още преди около месец. Направих го пред Общото събране на ОН. Тогава за първи път поставих тежкият въпрос за сигурността и безопасното крубоплаване в Черно море. Направих го пред лидери на 193 държави.

**[12:03] Speaker C:** Впрочен, мнозина от тях дойдоха след това и ме поздравиха. Защото те много добре знаят, че от тези пътища през Черно море до голяма степен зависи продоволствената сигурност поне на два континента още. Защото знаят, че корабите трябва да бъдат застраховани и тези застраховки растат тогава, когато не е достатъчно безопасно плаването. Защото все по-малко компании искат да използват тези трасета. Говорих за всичко това.

**[12:28] Speaker C:** И мисля, че когато се върнах в България, щеях да получа поне едно удобрение. За съжаление, политическите партии, които стоят зад господин Гюров казаха, че това е банална тема. За съжаление, тази банална темъ беше опровергана по най-опасния начин, защото малко след това започнаха и първите атаки в Черноморе. Но това всичко е история вече. Важното е какво правим от тук нататък.

**[12:55] Speaker C:** Затова свикахме и заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност. Впрочем, всички последващи действия са част от препоръките и предложенията, които там направихме, независимо, че някои партите не се снимаха с всички нас след това на общата снимка при изявлението. Но това оставяме на тяхната съвест. Това, което за мен е изключително важно. Първо, ние потърсихме и получихме помощта на нашите партньори, както от Европейския съюз, така и на НАТО.

**[13:23] Speaker C:** Направихме много сериозни дипломатически свалки. Президента на Турция, президента на Румъния, срещи на ниво външни министри. Вчера среща на ниво министри на отбраната между трите държави. Румъният, Турция и България, защото точно трите държави описват това трасе. От тук нататък ще има среща за сигурността на Черноморе.

**[13:44] Speaker C:** Аз тук искам да направя още една стъпка напред.

**[13:46] Speaker B:** 30 секунди.

**[13:47] Speaker C:** И предлагам наистина да има среща за сигурноста и мораториум върху бойните действия в Черно море между всичките шест държави. Това са България, Румъния, Турция, Грузия, Украина и Русия.

**[14:02] Speaker B:** Господин Гиров, вашият отговор на въпрос е как вие бихте действали като главнокомандващ и президент в тази ситуация, за да докажете, че именно вашата политика носи мира и гарантира сигурността ни?

**[14:15] Speaker A:** В този случай, много е важно да се каже, че самата резолюция на ОНЕ всъщност предвиждаше да се прекратат военните действия. И нашата позиция, която първо беше в подкрепа, а след това госпожа Йотова се разграничи от позицията, Явно така работат нещата и така се чува силния български глас, когато заявяваме едно нещо, а след това го опровъргаваме в собствената си фейсбук страница. Това не е силна позиция. И ако тези неща работеха, тогава ние сегаш тряхме да имаме по-добра ситуация на сигурност в Черноморе. Но в крайна сметка, пожелание за мораториум същност не е отбранителна стратегия.

**[14:59] Speaker A:** Малчанието не е отбрана за това. Това, което трябваше да се направи, първо да се назове опасността. Откъде идва тази опасност? Да се присъединим към резолюцията в ООН, а също така и към системите за сигурност в Европейския съюз, като защитата за дронове, като защита противоракетния. Това са конкретни мерки.

**[15:27] Speaker A:** Събиране на консултативния съвет, прекалено късно, след като вече имаше индикация, седмици наред, че ще има ескалация, той дойде прекалено, късно, без конкретни решения и без конкретни цели, които трябва да се поставят и да се следи тяхното изпълнение. Това, което виждаме е, че снишаването всъщност не води до повишаване на сигурността, а напротив, точно в този момент ескалираха конфликтите и ние вече имаме кораби потънали близо до нашото кребреж.

**[16:02] Speaker B:** Само секунда, защото трябва да спази правилата. Имат още време. Имат още 45 секунди.

**[16:09] Speaker B:** Желате ли да ги използвате?

**[16:13] Speaker A:** Когато говорим за взимане на решения в Европейския съюз, тогава ние не трябва да седим отстрани и да чакаме да наложим вето с глас. Ние трябва да сме там тогава, когато тези решения се създават. Ние трява да сме в стаята, когато се пише черновата. Защото тогава когато ние участваме от самото начало и когато това решение е част от нашито решение, тогава няма нужда да се борим срещу него.

**[16:38] Speaker C:** Да, защото трябва да опровергая поне на два пъти господин Гюров.

**[16:42] Speaker C:** Първо господин Гюров не знае дали правите разлика между резолюция и изявление. Аз твърдя, че резолюция на ООН от общото събрание няма. Проверете си документите или може би имате сътрудници, които това нещо трябва да направят. Второ. Преди малко казах, че всички международни решения, изявления и навсякъде където участвам, всичко пречупвам преди всичко през националния интерес на България.

**[17:11] Speaker C:** В изявлението, което може би вие визирате, нямаше как да бъде защитен националният интерес на Бъгария и по-специално на Черноморе. Това споменаване с едно изречение на черно море за мен не е достатъчно. Второ, аз винаги съм била на мнение, че трябва в Европейския съюз, ние като голямото европейско семейство, 27 държави, да имаме своето предложение за това как да изглежда мира в Украина. За съжаление до този момент ние нямаме нито ред в това отношение, да не говорим, че Европа в момента, казвам с голямо съжаление, е леко изтикана от целия този процес. Второ, искам да кажа нещо за дроновете, защото е много важно.

**[17:56] Speaker C:** Не зная какво имате предвид, като казвате, системата за защита от дронове, Може би това ми е въпроса към вас, защото тук трябва да се внесат много сериозни уточнения. И второ, аз не си спомням кога България за нещо е налагала. Вето напротив, ние сме участвали в изработването на всички документи, във всички формати, в които участваме.

**[18:17] Speaker B:** Отговорете, моля.

**[18:18] Speaker A:** Това, което искам да кажа е, че призива националния интерес не е ли да се спръд военните действия.

**[18:25] Speaker A:** Защото както Европейския съюз, така и президента Зеленски, така и Съединените щати няколко пъти призывават за спиране и за мразяне на военните действия, за да може да се премине към следващите стъпки за установяане на мир и за установяане на мирно споразумение. Как това е против националния интерес на страната, ако ние не се съгласяваме да има прекратяване на военните действия?

**[18:52] Speaker C:** Защото вашата теза, господин Георуф, е за моментно прекратяване на военните действия. Временно. Това, което една от страните няма как да се съгласи.

**[19:01] Speaker C:** И това е политика, която нарочно се прави в този вид, за да не се стигне до това примири. Аз мятам, че това, от което имаме нужда в момента, Това е истинско споразумение за мир. За това как да изглежда мира в Европа. За това как да се прекрати тази война. Как да изглежда това споразумение от страна на Украина и от страна на Русия.

**[19:23] Speaker C:** Няма как да изключите Русия в това отношение. Няма как да изключите като страна, защото не може някой друг да вземе решение вместо нея. И аз Ви попитах все пак и държа да ми отговорите, тъй като тук засягаме и много хора. Коя точно защита от дронове имате предвид и коя точно Вето имате предвид, когато гасвате тези инфраструктури?

**[19:44] Speaker B:** Бърз се отговор, Андрей.

**[19:45] Speaker A:** Имам предвид дронеч на НАТО. където България отказа да се включи, като министра на отбраната цитира цена от 220 хиляди евро, че е прекалено скъпо за нас и сега виждаме резултатите от това действие и в един закъснял план, след като нещата вече ескалираха, България реши да се включи. Това е една несигурност, това е една колебливост, която не помага за това българските граждани да се чувстват по-сигурни.

**[20:13] Speaker B:** Имате възможност минуто още да развиете от тезата си?

**[20:17] Speaker C:** Госпожо Слатарева, това което чухме току-що е абсолютно невярно.

**[20:22] Speaker C:** Правителството подаде документите за участие в тази програма. Да, имаше изявление на министра на отбраната колко ще струва на България и въпреки това Ние записахме там своето участие. Освен това, има още много други системи, като системата ИРИС, например, в която участваме. Някъде да даде възможност да отговорим на господин Гиров. Ще помоля все пак да говорим с факти, не с ношени, защото това е национална дозволеност.

**[20:48] Speaker A:** Септември месец милистъра на отбраната отказа за включване в тази система И това, което също е много важно, когато говорим за нашите отбранителни способности, ние трябва да говорим за това доколко те са навременни и доколко са ефективни. Ако ние само купуваме системи, които са скъпи, които ще дойдат след години и даже не знаем каква ще е тяхната ефективност, това не подобрява нашите защитни способности. Ние трябва да вървим в посока, в която такива системи, ние участваме в тяхното развитие, защото войната се променя всеки ден, начинът на водене на война се променя. И ние ако искаме да сме максимално защитени, трябва да бъдем наистина там където се развиват тези технологии, да работим с тях. и да създаваме от една страна работни места с високи доходи тук в България и от друга страна да бъдем по-защитени като имаме по-развити и по-съвремени технологии.

**[21:44] Speaker C:** Ще се съглася само за тази необходимост. Ще се съглася само за тази необходимость от това, че трябва да развиваме тези системи и добре, че от последните месеци, както е това правителство започна тази работа. Пропуснаха се господини седем години.

**[22:01] Speaker B:** Една реплика имате възможност да отговорите на това, което каза тук още госпожа Ятови.

**[22:04] Speaker A:** Моя въпрос би бил, след като вие и господин Радев бяхте в президентството последните 7 години като върховен главнокомандваш, защо не направихте нищо така, че ние да имаме по-добри системи за защита и по-добра възможност да се защитаваме от съвременните запасни.

**[22:21] Speaker B:** Точно за това е следващият ми въпрос.

**[22:26] Speaker B:** Премьерът Румен Радев Заявиче на Балутажа ще избираме между войната и междумира. Кое според вас плаши българите повече, че евроатлантизмът ще ни вкара в война и пренебрегваме бългърските интереси за сметка на Брюксел и Киев? Или повече плаши това, че политиката на неутралитет ни прави беззащитни в руската сфера на влияние, изолирани в Европейския СИЪС и в НАТО? Андрей Гиров.

**[22:54] Speaker A:** тогава, когато нямаш позиция и не си на масата, всъщност си в менюто.

**[22:58] Speaker A:** Така че е много важно да имаме позиция в това отношение. Какво значи... война или мир. Ние, госпожа Йотова спомена преди малко, че в крайна сметка ние очакваме една държава да участва. Да, очаквам.

**[23:17] Speaker A:** Русия е тази държава, която трябва да спре агресията, за да може да се премине към следващите стъпки в договаряне на примирие. Нека да назовем държавата, която отказва да спре военните действия и именно там, като агресор, идват заплахите както за нашата държава, така и за цяла Европа. И докато ние не можем да посочим тази заплаха, тогава няма как да се подготвим да бъдем защитени от нея.

**[23:44] Speaker B:** Имат още възможност за отговор. Имат още време.

**[23:47] Speaker B:** Искате ли още нещо да добавите към тезата и аргументите си?

**[23:51] Speaker A:** Относно от браната и сигурността, това което мога да кажа е, че ние всъщност като работа в един Много силен отбранителен съюз. Първо, за да получим подкреп от своите съюзници, трябва да можем сами да си помогнем. Как? От една страна.

**[24:12] Speaker A:** Ние не трябва да сме разделени като общество. Виждаме, че в съвременната война, когато се делим на войнолюбци и миролюбци, Нямаме ясна позиция и това не ни поставя в добра позиция да защитаваме нашата страна. И другото е технологичното развитие. А ако ние не вземем предвид факта, че в момента войната се води по един съвсем друг начин, тогава няма как да бъдем защитени срещу всички тези опасности.

**[24:42] Speaker C:** Аз ще отговоря така на вашия въпрос. Дълги години след 22 година се смяташе, че мира може да дойде чрез сила. Слава Богу, че всички се убедиха. Това не е възможно. Впрочем, позицията на президентската институция още от края на февруари, от 24 февруари до днес е непроменена.

**[25:01] Speaker C:** И тя е, че мир може да дойде само чрез преговори. Наливането на повече средства в Украина, наливането на повече възможности за все нови и по-съвършени уражия всъщност води единствено и само до нови разрушения, до гибелта на много млади хора. на много невинни хора, на хора и от двете страни, на хора православни, на хора славяни. И още нещо искам да кажа тук, много важно. Няма как да накараш една страна да седне на маста на преговорите, страна, която е във война, само с ултиматуми, декларации, заклинания и когато не даваш никакво предложение за това как да изглежда това мирно споразумение.

**[25:45] Speaker C:** Впрочем, войната в Украина не започна 22-а година. И защото казвате, че преди това някакси забравяме този период, но тя започна още в 2013 година. Тя започна в 2014 година. Имаше много проекти за мир, които така или иначе бяха гламирани. Нека да припомним на нашите зрители.

**[26:08] Speaker C:** Говорим за Минск 1, за Минск 2, за Нормандска 4, за опитите след това за Истанбулското споразумение. Нищо от това не се получи. А всички тези споразумения имаха за цел да бъде само Примирие. Ние този етап вече сме го минали. Сега трябва да говорим за споразумение за цялостен мир.

**[26:26] Speaker C:** Без Русия това нещо няма как да стане. Няма как да се тръгне на тези преговори. И както виждате, от два дни страни като Финландия, страни като Норвегия тръгнаха да преговарят с президента Путин. Защото и те виждат, а говорим за една Финляндия, която през цялото време е била неутрална държава, тя заради войната в Украина влезе в НАТО. И въпреки това, Александър Щуп, с който аз съм работила дълги години, той тръгна на директен диалог с Путин, защото знае, че това е единствения начин, в който войната може да бъде прекратена.

**[26:58] Speaker C:** Всичко останало, война на източтение, за което говори господин Гилров и партиите, които го подкрепят, е път за никъде и само за повече източение.

**[27:07] Speaker A:** Нека само да поясна, тук не става въпрос за война на източтение, за това за което става въпрос госпожо Иотова. Всъщност е, ние дияме защитни механизми за възпиране. Тогава, когато цената на нападението стане прекалено висока, само тогава агресора ще спре своите действия. И вие сте абсолютно права.

**[27:29] Speaker A:** Когато говорим за мир и за пожелания и за коалиции за мир е въпросът с това само думи ли са или има действия. Така както Финландия предприет действия и се свърза с господин Путин. Вие като сте за мир и искате да включите Русия, опитахте ли се да говорите с него? Обадихте ли му се по телефона и той е вдигнал ли?

**[27:51] Speaker C:** Това ще стане с мандат на българската държава, а не с това както вие обичайно правите, господин Гюров.

**[27:59] Speaker C:** Вие отидохте в Киев, даже не намерихте за необходимо да ми кажете, без мандат на Народното събрание и подписахте едно споразумение, 20 дни преди изборите, 20 дни преди вие да престанете да бъдете служебен министр-председател, с който за 10 години накарахте държавата да поема определени ангажименти. 10 годишно споразумение. Това е разликата между мен и вас. Аз никога няма да се обадя на който и да е президент без съгласувано с останалите институции, без да попитам гражданите на България, без да зная, че зад мен стои един голям национален консенсус. Но ако питате дали би го направила, когато са изпълнени всички тези условия, да, би го направила.

**[28:43] Speaker B:** Андрей Гюров.

**[28:44] Speaker A:** Ако говорим само с пожелания, това остават думи във въздуха и както виждаме в момента ситуацията на сигурността в страната е наистина безпредседентна. Точно във времето...

**[28:57] Speaker C:** Какво искате да кажете?

**[28:59] Speaker A:** Искам да кажа, че имаме взривове на наша територия, имаме паднали дронове, имаме потънали кораби, има мориаци, които са загинали и всъщност Черно море стана по-несигурно, отколкото Персийския залив.

**[29:12] Speaker A:** Това е резултата на политиката на снишаване и на липсата на действия за защита на нашето население. Сега, когато говорим за споразумението, все пак да кажа, нали, че това споразумение е било обсъждано и в парламента, и спратено обратно към правителството и това с поразумение, ако мога така да го оприлича на нашите зрители, това е една врата, която може да се отвори. Това е една врата към развиване на нашата отбранителна индустрия, която е изключително силна и способна и която можем да ползваме за създаване на работни места, високи заплати и отбранителни способности. Докато, например, споразумението или договора с Боташ, който пак е подписан от служебно правителство за 13 години, това е една врата, която не може да се затвори. Ние всеки ден плащаме по половин милион долара заради този договор.

**[30:08] Speaker A:** И госпожо Йотова, аз не чух вашето мнение към този договор и защо тогава, когато беше подписан, вие не отправихте такива луприци към тогавашното?

**[30:18] Speaker B:** Съжаляваме правителството.

**[30:19] Speaker C:** Само съвсем кратко ще отговоря, защото по някой път се очудвам господин Гюров, къде сте били през цялото това време и защо не ги знаете всички тези факти. Но по отношение на споразумението, това не е отворена врата. Това са поети-ангажименти.

**[30:34] Speaker C:** Поети-ангаждиментите е да предадем на украинците реакторите от белене. Поехте ангажименти за производство на дронове. Може би вие или вашите спонсори от това личност са интересовани. Поехте ангажимента, чрез това споразумение, България да участва в коалиция на желаящите. Тоест, това е присъствие на български войници след някога при Мирие в Украина.

**[31:02] Speaker C:** Нещо, което аз категорично възразявам и това е моята позиция неизменна от първия момент.

**[31:08] Speaker A:** Моля за репликато.

**[31:10] Speaker C:** Само секунди. Ще имате право на реплика.

**[31:11] Speaker B:** Чакам да се завърши изречението и ще имате възможност за репликата.

**[31:15] Speaker C:** Само да не ми хапвате от секундите.

**[31:18] Speaker B:** Не, няма.

**[31:19] Speaker C:** Ако толкова сте били убеден в това, че трябва да подпишете това с поразумение, Вие бяхте служебен министър-председател във време, в което действаше Народното събрание. Защо не попитахте Народното събрание? Защо не чухте народните представители?

**[31:34] Speaker C:** А подписахте споразумение, което впрочем беше писано две години преди вие да отидете в Киев. И това споразумение даже е скрайно остаряло. Там даже няма дума за дипломация. А що се отнася до БОД?

**[31:48] Speaker B:** Нека да дадем възможност да отговори... Добре, да, така е. Отговорете за Боташ и след това...

**[31:53] Speaker C:** Знаете ли защо стана господин Бюров? Боташ стана защото господин Кирил Петков и господина Сен Василев за една нощ прекъснаха доставките на руска газ за България. И това трябваше да бъде много експресно решение на служебното правителство.

**[32:15] Speaker C:** И тъй като наистина нямам време, ще ви кажа само. Бота първа ще бъде полезен на българската държава.

**[32:23] Speaker A:** Чуваме много пъти, че бота ще бъде полезен. Ето сега правителството на господин Радев има възможност да го направи полезен, но ние не виждаме никаква полезност в това нещо. Това, което виждам, са близо 400 милиона долара, които ние дължим и които ще докарат да фалит Българгаз.

**[32:44] Speaker A:** Не правителството българското спря доставките на газ, а газпрон спря едностранно доставките на газ и искаше да остави цяла България на тъмно и на студено. Но правителството тогава действа бързо и беше осигурил течен газ, който можеше да бъде доставен. Имаше 6 кораба, които бяха отказани, за да може после да се купува скъп газ. Що се отнася до споразумението с Украина? Нека само да кажем, че той било в и тогава председателя на Народното събрание го връща към правителството и казва, че Правомощието за подписване на това споразумение е в правителството.

**[33:25] Speaker A:** Но, тук още веднъж да кажем, няколко лъжи се казаха откровени, че в това споразумение има поети-ангажименти, посочете един текст, в който има ангажимент. Това е рамково споразумение, на базата на което могат да бъдат подписани договори и всеки един от тези договори подлежи на ратификация от Народното събрание.

**[33:50] Speaker B:** Сега, сега, секунди малко.

**[33:51] Speaker A:** Само да кажем, че никъде в това споразумение не се предвижда български войници да отиват в Украина. Това, което се предвижда, са бългърските компании да могат да участват във възстановяването на Украина след като се наложи мир.

**[34:06] Speaker A:** Само да напомня... Да напомня до какво доведе плана Маршал в Западна Европа след Втората световна война. Изключително економическо развитие. Ми имаме шанс да го направим също.

**[34:19] Speaker B:** Така, в този момент да рискувам да вляза с въпрос между вас.

**[34:23] Speaker B:** Искам да уверя зрителите, че напрежението може да се реже с нож. Нека да рискувам да зададам въпроса си и ще продължа по някакъв начин тона и темата, която вие поехте и в момента слушаме с огромен интерес. Искам да ви попитам къде е балансът между националния суверенитет и ангажиментите на България като член на Европейския съюз и на НАТО. Бихте ли подкрепили разполагането на допълнителни многонационални съюзнически сили на територията на България? Бихте ли подкрепили участие на български войски в съвместни инициативи на евроатлантически партньори?

**[34:57] Speaker B:** Госпожа Ятова.

**[34:58] Speaker C:** Разбира се. Ние сега участваме в такива формати и затова тук съм изключително улеснена от вашия въпрос, защото всичко, което България спазва като ангажименти на НАТО и сега е действителност.

**[35:09] Speaker B:** Андрей Гюров.

**[35:10] Speaker A:** Разбира се, някога, когато бяхме част от Варшавския договор, нашата стратегия за сигурност беше да издържим 24 часа, докато дойдат советските войски.

**[35:21] Speaker A:** За наше щастие в момента сме част от най-силния отбранителен съюз в света и това включва също присъствието на съюзнически войски, каквито има в България и на които разчитаме тогава, когато се наложи.

**[35:37] Speaker B:** Ще се опитам.

**[35:40] Speaker C:** Имате възможност, имате време. Бързо реплика. Така че до съвсем скоро имаше такава много национална бригада тук.

**[35:48] Speaker C:** Тя си изпълни своите ангажименти. Това е по предварителната програма на нашите партньори от НАТО. А що се отнася до това...

**[35:54] Speaker B:** Секунди.

**[35:55] Speaker C:** За вършавският договор.

**[35:57] Speaker C:** Много давна помните господин Гюров. Даже аз не го помня.

**[36:00] Speaker B:** Искате ли реплика?

**[36:02] Speaker A:** Моята реплика е за това, че сега, де факто, ние можем да разчитаме на нашите съюзници и това, което е много важно да се знае, както споменах вече, че никога български войници няма да отидат в Украина, защото има взети решения на Народното събрание и всякакви спекулации по тази тема са откровени лъжи.

**[36:26] Speaker C:** Имате секунди още и възможността по разумението.

**[36:33] Speaker C:** В Киев, уважаеми господин Гюров, тайно от всички нас, Вие поемате ангажимента за участието ни в Коалиция на желаящите. В момента предмета на дейността, които това не знаете на Коалиция на желаящите, е обучението на войници от страните в тази коалиция като миропазващи сили след мира в Украина. Аз твърдя тази вечер и го заявявам съвсем категорично, че нито преди, нито по време на война, нито след това български войници ще бъдат в Украина!

**[37:03] Speaker A:** Тук сме абсолютно на една и съща страница. Има две решения на народното събрание в тази посока.

**[37:10] Speaker A:** В момент е предложена също допълнителна декларация, която не прави разлика между воени действия и миропазващи сили. Така че да сме абсолютно сигурни, че наистина български войници няма да отиват в Украина. И аз много се надявам, да подкрепи тази декларация, за да стане ясно на всички български граждани, че всички спекулации за изпращане на бългърски военици Украина се лъжа.

**[37:40] Speaker C:** Аз за прогресивна България съм сигурна, че ще подкрепят такава декларация, но не съм сигура за партиите, които ви издигнаха и ви подкрепят, господин Гюров, защото те са голосували за това България да участва в коалиция на желаящите, където, която в момента се занимава с подготовка на войници, за влизането в Украина след Мира. Така че не дейте да бъркате двете неща.

**[38:05] Speaker C:** И защо тогава Вие се съгласявате България да бъде част от коалицията на желаящите?

**[38:10] Speaker A:** Защото това отваря вратата към участието на български фирми във възстановянето на Украина.

**[38:17] Speaker C:** Точно за това стана въпрос. Няма такова нещо в този документ. Държа да го кажа пред нашите зрители.

**[38:24] Speaker C:** Единственият предмет на дейност е точно подготовката на мироопазващите сили. Дори ще си спъмня сега името на Френския форт, в който това става. Мисля, че ако не се е лъжа, беше Сен Валериан. Но слава богу, че има дълновидни български и военни политици, които осветиха изпращането дори сега в подготовката на бългърската война.

**[38:44] Speaker A:** Това, което освоятиха тези държавници, излизането на България от коалицията на желаящите, поставянето на Бъльгария в изолация и прекъсването на възможността българската индустрия да се развива и да Точно в тази тежка економическа ситуация да има възможности за развиване на своя бид.

**[39:08] Speaker B:** Имате по 30 секунди двамата. Искате ли още реплики?

**[39:11] Speaker C:** Българската индустрия се развива твърде добре. Както с проектите, които правителството е подало вече там, където име мястото при нашите стратегически партньори по програмите на НАТО, по програмите на Европейски щит, например, така и по отношение на вънно-промишления комплекс в България.

**[39:31] Speaker B:** 20 секунди за вас.

**[39:33] Speaker A:** В момента българската индустрия е под напрежение. Под напрежение заради увеличаващите се цени, заради увеличените цени на енергоносителите, заради това, че България започва да изпада в изолация, заради нарушените транспортни маршрути в Черноморе и, между другото, също железопътните маршрути на север към Букурещ, от Русе към Букурещ ще бъде спряна линията от Април месец, а пък на запад, през Калотина, ще бъде спряна от януари. Това означава... Високи цени на доставки, изолация на нашите търговци. 4 от всеки 10 български граждани са заети в производство, търговия и транспорт.

**[40:18] Speaker A:** И това ще са усети от всички тези бългърски фирми, работещи в тези фирми.

**[40:22] Speaker B:** Добре, за да завършим двете теми, които са свързани външна политика и сигурност, няма обаче как да пропуснем отношенията с Копия, с Р.С. Македония. Каква трябва да бъде стратегията на България, госпожо Йотова?

**[40:35] Speaker C:** да продължи такава каквато е била.

**[40:37] Speaker C:** Ние вече, ако толкова нещо мога да се съглася с думите на господин Гюров, е, че много отдавна отношенията с Р.С.М. и нейното членство в ЕС не са въпрос на двостранни отношения. Говорим за европейска политика към Р.С.М. и европейските институции много стрикно следят всички от тези критери, които са необходими за да върви този процес. Що се отнася до нашето отношение?

**[41:05] Speaker C:** Вижте, нищо не се е подобрило от момента на подписването на това споразумение до този момент, както по отношение на езика на мразата, както по отношение на преследване на хора с български корени. Последният случай с делото на господин Пендиков и оправдаването буквално на биячите му е ясно доказателство в тази посока. но ние ще продължаваме да настояваме и пред нашите европейски партньори за това споразумението и европейските политики да бъдат изпълнени. Що се отнася до националната позиция, в мое лице виждате човек, който няма достъп и на сантиметр това, което вече е договорено, въпреки че Скопие прави много сериозни опити да слагат на страна определени протоколи, но аз искам да напълним и нещо друго. Добре, че така стана тази дискусия, защото Когато господин Кирил Петков беше министър-председател, съвсем спокойно мога да заявя пред нашите български граждани, че бългърската позиция буквално беше спасена в 12-5, тъй като той щеше да предаде бългрската позиция.

**[42:09] Speaker C:** И тогава ще напомня само, че се състоя една изключително спешна среща, консултативна, пред тогавашния президент господин Румен Радев, който усуети тази възможност. Иначе до сега нашите интереси и правата на българите там нямаше да бъдат защитени. Впрочем, именно президентската институция за първи път сложи на масата темата за правата на българите в Р.С.М. защото тази тема дори в Договора за добросъседство между двете страни липсва.

**[42:39] Speaker B:** Вашият отговор на моя въпрос и след това ще имате възможност за реплики.

**[42:43] Speaker A:** Да. Въпросът с споразумението Френското предложение за Р.С. Македония е наистина много интересен и особено интересно да проследим как се променя позицията на президентската институция преди и след приеменето на Френско споразумение. Всепак аз бях тогава председател на парламентарната група, бях носител на на това споразумение в Народното събрание и тогава си спомняме каква беше атаката срещу правителството и срещу това споразумение, а това, което ние успяхме да направим всъщност е да защитим интереса на българските граждани и да направим бългърската позиция част от общо европейската позиция. Тогава понесохме много нападки и обвинения, че се предава българския интерес.

**[43:32] Speaker A:** Сега, когато вече имаме Френското споразумение, постфактум всички партии и в Европейския парламент, а сега чуваме и от госпожа Йотова, се подкрепя безапелационно и се казва, че това е едно добро решение за България. Така че, госпожо Йотова кога сме искрени? Тогава когато атакуваме своите опоненти или тогава когато виждаме, че Тези действия също са помогнали на българската позиция.

**[43:59] Speaker C:** Господин Гюров, аз се очудвам какво сте правили като председател на парламентарната група, защото външния министр на вашето правителство тогава не излизаше от кабинета на господин Радев, за да работим всички ние заедно по френското предложение, както впрочем и с много колеги от кабинета на френския президент на господина Макрон. И ако някога сме имали някакво единомислие с вас, то е било точно по тази тема.

**[44:27] Speaker C:** Лошото е, че вашия министр-председател изобщо не знаеше за какво става Тума и беше тръгнал един понеделник в Скопие точно за да смени тази позиция. И тогава се наложи и тази консултативна среща при президента. А що се отнася до това кой как го е изработил? Кажете как го изработихте. Секунди. Разкажете тук на българските граждани как изработихте стъпка по стъпка това предложение. Къде настоявахте, за какво настоявахте, как успяхте да го обеспечите.

**[44:54] Speaker A:** Настояхме за влизане на българските позиции в споразумението, така че това да стане европейска позиция. Европейската позиция е тази, че българите трябва да бъдат включени в вписани в Конституцията на Р.С. Македония и по този начин да бъдат защитени правата на българските граждани в Р.С.Македония.

**[45:20] Speaker A:** Защо тогава имаше различна позиция и защо казахме, че в последните години президентската институция не работи като добре акордирано пиано, е защото тя беше използвана като трамплин за изпълнителната власт. И точно тогава, си спомняме в една много тежка ситуация, се използваше това споразумение, което сега всички защитават за атаки срещу действащо редовно българско правителство.

**[45:45] Speaker C:** Интересно само защо не можахте да се защитите и пред останалите парламентарни групи тогава които всички наскачаха, защото това, което правихте беше равносилно национално.

**[45:54] Speaker B:** Бърз отговор, господин Гиров.

**[45:56] Speaker A:** Може да се провери голосуването в Народното събрание.

**[46:00] Speaker A:** Преди Европейския съюз не успяхме да приемеме това решение. Значи сме били достатъчно ефективни в обеждаването, въпреки сложната ситуация, въпреки атаките на президентството. Отново казвам с цел разделение, а не обединение. по тема, която вие сега защитавате, като

**[46:19] Speaker B:** добра за българските граждани.

**[46:20] Speaker C:** Господин Петков беше със мен в Скопие и аз от първо лице мога да кажа как беше на секундата да продаде бългърската позиция по република Съсредоточение. А какво сте защитавали вие и защо няма някакво разбирателство?

**[46:33] Speaker B:** Благодаря госпожо Ятова. Едно изречение право на отговор.

**[46:36] Speaker A:** Факти.

**[46:37] Speaker A:** Фактите са, че ние сега имаме споразумение, което всички подкрепят. Включително тези, които тогава го нападаха.

**[46:43] Speaker B:** Сега, ясно е, че по всички теми до този момент не може да намерите единомисли и консенсус. Да видим следващата, защото тя също толкова важна.

**[46:52] Speaker B:** и също толкова гореща отношенията между институциите.

**[46:56] Speaker B:** Правилата в Конституцията ви събраха в общ политически сюжет. Вие, госпожо Йотова, избрахте господин Гюров от списъка с потенциални служебни премьери. Вие, господин Гюров, бяхте един от малкото, които не отхвърлиха тази възможност предварително. С днешна дата, госпожио Йотова, бихте ли предложила отново на господин Гюров да стане служебен премьер? Моля за откровен и конкретен отговор.

**[47:22] Speaker C:** Ако трябва да влезем в машината на времето, да.

**[47:26] Speaker B:** А ако не трябва да влезете?

**[47:28] Speaker C:** Пак да. Аз нямах друг избор, защото благодарение на една коалиция, която аз не искам да повтарям как част от партията на господин Гюров наричаше въпросната коалиция, от уважение към нашите зрители. Аз нямах и го, кой знае какъв избор, защото така наречената Думова книга на служебния кабинет с предложенията, половината от тях не ставаха заради националното и европейското законодателство.

**[47:54] Speaker C:** Те просто бяха несъвместими. Така че еднача хората отпаднаха от само себе си. От останалите, да, аз избрах господин Гюров.

**[48:03] Speaker B:** Господин Гюров, вашето е отговор. Вие бихте ли приели отново постъп по покана на госпожа Ялтова?

**[48:09] Speaker A:** Само да адресирам за кратко Думовата книга. Всъщност там има и хора, които са назначавани от президентската институция. И факта, че тогава не е имало подходящи хора, всъщност ни поставя в тази позиция. Сега дали бих приял да аз... Показах, че тогава, когато е важно за страната, мога да поема отговорност за краткия мандат.

**[48:33] Speaker A:** Успяхме да проведем честни избори. Мисля, че това беше признато от всички. И бих го направил отново, защото държавата беше в тежко положение.

**[48:42] Speaker B:** Но, с една дума. Разочарование или недоверие има в Тонов между вас?

**[48:46] Speaker B:** Кое ответе?

**[48:47] Speaker C:** О, то се счупи още след като подписаха споразумението в Киев.

**[48:50] Speaker B:** Вашият отговор?

**[48:51] Speaker A:** Аз гледам назад към едни 78 дни, които бяха изключително успешни, които българските граждани...

**[48:59] Speaker B:** Разочарование или недоверие?

**[49:00] Speaker B:** В момента в тона между вас беше въпросът ми, господин Геруси, извинявайте.

**[49:03] Speaker A:** Няма разочарование и очаквани действия.

**[49:07] Speaker B:** Полюбопитствах, защото с този въпрос отваряме темата за правомощята на президента. Бихте ли иницирали промени в Конституцията за връщане и разширяване на правомощята? Относно тъжеста на ветото, което може и упражнява президента, налагайки го.

**[49:24] Speaker B:** Или за назначаване на служебни кабинети или за нещо друго. Господин Гиров.

**[49:28] Speaker A:** Аз не бих инициирал такива промени. Аз мисля, че думовата книга като такава свърши своята работа и това, че сме тук, го доказва. Държавата мина през един тежък период и ние в момента гледаме напред.

**[49:44] Speaker A:** Защо е важно да има думовата книга? Защото видяхме, както примера с договора за Боташ, че в определени ситуации се получава така, че един човек да може да има цялата власт в държавата и това води до изкривявания, които ние сега 13 години ще плащаме. Това не е духа на Конституцията. В Конституцията трябва да има контрол и баланс и именно за това тези промени внасят тази търсен баланс в Конституцията. Така че аз не вярвам, че на президентската институция трябва да има повече правомощие.

**[50:21] Speaker A:** Аз мисля, че тези правомощия трябва да бъдат използвани от президента с повече отговорност, с повече активност за това да се търси наистина по-скоро обединение на българските граждани, отколкото разделение и възможности за лансирането на политически проекти.

**[50:42] Speaker B:** Имате още време, ако искате да добавите още към вашите аргументи в отговора си.

**[50:48] Speaker A:** Като цяло защо в българската конституция изглежда така нещата? Ние сме една парламентарна република, така че президента не може да замести изпълнителната вас. Президента, заедно с Конституционния съд, всъщност е една много важна граница пред това да няма самозабравяне на изпълнителната власт и да може да внася противотежест и баланс в управлението, когато има злоупотреба с властта.

**[51:18] Speaker B:** Вашето отговоро, госпожа Йотова.

**[51:20] Speaker C:** Усмихвам се, защото ми хареса това изречение на господин Гюров. Домовата книга свърши своята работа и ето аз съм тук. Това е репликата на господина Гюров. Тоест домовата книга свършила своята работа, за да стане той служебен министър-председател и сега кандидат за президент, но това е само малко за разведряване.

**[51:40] Speaker C:** Що се отнася до репликата Ви заботяш, господин Гюров? Това е решение на служебно правителство и точно вие поступихте по същия начин, ако смятате, че това е вярно, когато подписахте споразумението в Киев за Украина. По същия начин, не по-малко огвързващо. А що се отнася до вашия въпрос, уважаема господко Слатарева, Ако искаш повече правомощия като президент или не познаваш добре Конституцията или си жаден за власт, аз мятам, че президента на страната има достатъчно правомощия записани и в сега действащата Конституция. Но ще кажа и нещо друго, тази позорна домова книга трябва да бъде премахната, трябва да се огледат много внимателно текстовете, как за напред се формира служебния кабинет, Така, че президента да истина да има избор, когато трябва да поеме тази отговорност.

**[52:36] Speaker C:** Още повече заради факта, че когато се формираше това служебно правителство, в един момент никой, според тази догова книга, не искаше да поеме отговорност за него.

**[52:47] Speaker C:** Нито аз, нито Народното събрание. Всеки казва, те са един набор от хора да се оправят за тези 70 и колко, там ни казва господин Гюров. А що се отнася до това колко е било успешно това управление? Аз е господин Гюров, позволяйте ми един приятелски съвет.

**[53:06] Speaker C:** Нека другите да дават оценките за вас. Да, вие се справихте с изборите и аз съм достатъчно коректен, честен човек. Казах веднага след като изборите бяха проведени. От тук нататък започва голямото но. Защото по време на вашето управление най-много се вдигнаха цените, по време на Вашето управление най-много скочи инфлацията, а Вие оказахте неспособен да се справите с това.

**[53:33] Speaker C:** Впрочем, това е оценката и на Ваши министри, с които аз през цялото това време държах връзка и тя беше достатъчно публична, защото докато Вие бяхте в Украина и в Киев, аз провеждах срещи с ръководствата на Министерствата и търсихме варианти, с които да помогнем на българските граждани в огромния натиск на цените, който се изсипа на главите им.

**[53:58] Speaker B:** Вие направихте един

**[54:06] Speaker C:** штаб за стабилността на цените, правихте го един месец, когато вече си отивахте от това управление. А хората си питаха, какво става и къде е държавата. И впрочем, тъй като и аз имам участие в назначаването на този кабинет, трябва да ви кажа, че на мен не ми беше ма никак леко.

**[54:25] Speaker B:** Това е кратно изречението, но ли госпожа Ятова?

**[54:28] Speaker A:** За оценката на служебното правителство се позовавам точно на мнението на други хора.

**[54:33] Speaker A:** Както на госпожа Ятова, която заявив в Народното събрание, че това е бил един успешен кабинет, така и на хилядите български граждани, с които се срещнахме по време на кампаният. Но сега относно обвързващото, още веднага госпожо Йотова манипулирате българските граждани, като казвате, че споразумението е обвързащо. Няма нито едно обвъзващо изречение в това споразумение, за разлика от Ботъш, където плащаме по 500... хиляди евро, половин милион, всеки ден. Така че едното, както казах, е отворена врата, през която може да се мине.

**[55:11] Speaker A:** Другото е врата, която никой не може да затвори и която ще плащаме ние и бъдещите поколени. Относно цените и инфлацията, моля, проверете си данните. Точно по времето на служебния кабинет цените растяха най-бавно през тази година, сега се получи ускорение. А щаба за цените, която направихме, не само направихме щаб, не само говорихме с всички въвлечени институции и економически сектори, но ние направихме и механизъм на базата на Светофара, който показваше различни действия и механизми, в зависимост от развитието на кризата. И този механизъм беше оставен.

**[55:49] Speaker A:** Вие само трябваше господин Радев да го приложи, за да даде предвидимость и помощ на българските граждани.

**[55:56] Speaker B:** Кратък отговор от госпожа Йотова.

**[55:58] Speaker C:** Господин Радев не прие този механизм, защото той изобщо не даваше никакви резултати и такива политики, които са написани само на хартия и в скъпи презентации са представени господин Гюров не означава, че дават някакъв резултат. А тогава хората се обръщаха всеки ден по няколко пъти. И мога да го говоря от първо лице, защото те опрекваха мен за това, че ви сте служебния министр-председател и че не съм упражнила достатъчно контрол върху вашите министри.

**[56:26] Speaker C:** Една част, впрочем, работиха много добре и затова беше и моята оценка. Но другите, които бяха свързани с економика, другите, които трябваше да вземат тези бързи, успешни мерки срещу спекулата, срещу това главоломно точно тогава нарастване на цените, не зная къде бяха и на кои места. Впрочем, аз няколко пъти съм ги питала, даже съм ги молила да представят тези програми. А що се отнася до този штаб...

**[56:51] Speaker B:** Секунди, мале госпожи.

**[56:52] Speaker C:** Искам да ви кажа, че онзи ден си направих един експеримент. Десет човека попитах, които са точно в економическите и социалните среди и никой не си изпомняше за това действие. Толкова е било ефективно.

**[57:04] Speaker A:** Трябва да направя реплика, защото се разпростряхме в тази посока.

**[57:08] Speaker B:** Ще говорим за економика и финанса само след малко. Кратка реплика.

**[57:11] Speaker A:** Само да кажем фактите какви са. По време на служебния кабинет, благодарение на нашата работа, цените на нефта и на петрола бяха по-високи, а българите плащаха по-малко на колонка. Сега цените са по-низки, а се плащат по-високи цени. Мерките за ток.

**[57:28] Speaker A:** Тогава бяха направени на месечна база, сега бизнесът ще чака своите компенсации следващата година. Това е като тата ще ми купи колело, ама друг път. И госпожо Иотова, мерките е с... кошница с грижа или без грижа, цените ще паднат с 15%. Всички тези популистски действия доведоха само до повече разходи за бизнеса и повече натиск върху цената.

**[58:10] Speaker C:** дадохте под натиск 20 евро на хората, за да могат да ги използват и по някакъв начин да компенсират този натиск на цените. Едва 16% от тези хора се възползвах това. Толкова са и били ефективни мерките. Да не говорим за мнението на хората които казаха, вие ни се подигравате.

**[58:30] Speaker A:** Подпомогнахме хората, които най-много имаха нужда.

**[58:36] Speaker A:** От това подпомогнаха секторите, които бяха най-заплашени и подпомогнахме секторите, които най-бързо пренасят цената към крайния потребител. Затова нямаше инфлация между другото.

**[58:51] Speaker A:** на пролетните срещи на Международния Вълтен фон. Точно тези мерки от България на нашето правителство бяха представени като пример за навремени и работещи мерки.

**[59:03] Speaker B:** Този спор няма да свърши от само себе си, господа Бионтова. Този спор няма да свърши от само себе си. Аз съм тук за да сложа точка.

**[59:11] Speaker B:** И ви обещавам, че само след малко ще се върнем отново към темата, но не за да говорим какво е било, кой какво е направил и кой какво не е направил, а какво може да направи един държавен глава, един президент, според правомощите му в Конституцията, когато говорим за нашите... за нашите доходи и за високите цени. Но нека да завършим темата за отношението между институциите, защото виждайки този замах и хъс на ОВАС като кандидати за президент се чудя какво ще бъде отношението към останалите власти. дали ще взаимодействате или напротив се готвите да бъдете втори властови център. И при двамата има отправени критики в тази посока.

**[59:54] Speaker B:** Към господин Гюров критиките са за нова стара сглобка, тайни договорки и опит да се отслаби държавността в момент на криза. Първи отговор на Андрей Гюров.

**[1:00:11] Speaker A:** Веднага мога да отговоря, защо няма да има концентрация на власт при мен. Защото аз съм независим кандидат и мога да го докаже. Мога да го докажа с действия.

**[1:00:23] Speaker B:** А за нова стара разговорка, тайни договор Кеопи да се ослаби държавността в момент на криза са критиките към вас.

**[1:00:28] Speaker A:** Да. няма никаква връзка между мене и подкрепищите партии. Дори тогава, когато бях председател на парламентарната група на Продължаваме промяната имаше едно предложение в бюджета за 2022 година за административна реформа. Тогава, аз като председател на парламентартната група извадих тези предложения от проекта за бюджет, защото мислех, че те трябва да минат по нормалния път да минат през обществените обсъждания и да не трябва да бъдат скрити от българските граждани.

**[1:01:06] Speaker A:** Това, което вие не направихте със сегашния бюджет, когато всички предупреждаха, че има противоконституционни норми вътре, когато се отнемат права на бългърските граждани и това се прави по късата писта без обществено обсъждане. Този бюджет беше помилван и мина много бързо, вместо да се върне за обществено обсъждение. И аз питам следното. Защо бързахме толкова много с този бюджет? Какво спасихме?

**[1:01:34] Speaker A:** След като предишното правителство падна за един бюджет, който в момента сегашния се оказва по-лош от този, който свали предишното редовно правителство.

**[1:01:43] Speaker B:** Имате още около минута. Може ли да отговорите конкретно на въпроса? Можете ли да отхвърлите критиките на вашите опоненти или да ги потвърдите за разговори, които се водят или не се водят в момента за тайни договорки? Цитирам опит да се отслаби дъждовността в момент на криза за нова стара сглъбка.

**[1:02:06] Speaker A:** категорично казвам, че няма разговори между мене и партийни централи или партийни лидери и още повече аз показах, че дори тогава, когато съм бил представител на партия, аз вече не съм от много години, дори и тогава винаги съм отстоял собственото си мнение и като президент, който ще бъде балансьор и коректив на властта ще подкрепям правилните решения, но винаги когато има такива индикации, че или се нарушават правата на българските граждани или се прокарва проекто бюджет, който всъщност ощетява техните доходи, аз тогава ще наложя В.

**[1:02:43] Speaker B:** Госпожа Ятова, как ще отговорите упориците на вашите опоненти, че преизбирането ви ще доведе до концентрация на вас и зависимост на президентството от настоящите управляващи?

**[1:02:55] Speaker C:** Аз не виждам защо трябва да отговоря на подобен въпрос, тъй като това не е вашия въпрос. Това са хората, които издигнаха господин Гюров. Само ще припомня на нашите зрители, че когато говориха...

**[1:03:07] Speaker B:** Какъв президент бихте била? Купонент или продължение на настоящата работа?

**[1:03:13] Speaker C:** Нито едното, нито другото. Казвам веднага. Партиите, които издигнаха господин Гюров и техните лидери не говориха за авторитаризъм и не говориха за продължение на мандати тогава, когато господин Радев участваше в тяхното създаване.

**[1:03:30] Speaker C:** След това започна мантрата за авторитаризма, защото така им изнасяше и защото не можаха да намерят други аргументи, с които да се борят с президентската институция. което доведе впрочем и до тази срамна промяна и в Конституцията с служебното правителство, което вече го дискутирахме. Аз не смятам, че има нещо лошо в това институциите да работят в сътрудничество помежду си. Аз не смятам, че институциите трябва да воюват по между си. Аз не смятам, че един бюджет, който още не беше на масата на отделните министерства, трябва да бъде блокиран, както господин Гюров заявива в едно интервю.

**[1:04:13] Speaker C:** Аз мисля, че дори че още преди да започне същинската работа по бюджета, Трябва институциите да говорят помежду си, да ползват експертизата на синдикати, на неправителствени организации, на работодателски организации, да говорят дори и с ответните министерства, с изпълнителната власт, с Народното събрание. за да се предложи най-добрата рамка за бюджета. След това ще започне неговото четене. И там, където ние не сме съгласни с това как то изглежда, разбира се, че има други механизми. Но тук господин Гюров малко по-обърка нещата, защото той говореше през цялото време за частичния бюджет.

**[1:04:51] Speaker C:** Първо господина Сен Василев и академик Денков дадоха този частичен бюджет на Конституционния съд, за да бъде обявен той за противоконституционен. Само преди една седмица Конституционния съд каза, че този бюджет не е противоконституционен и отмени два текста от него, които най-вероятно ще бъдат изправени в следващия бюджет и които искам да кажа на нашите зрители, че има технически характер. Впрочем, таз съществуваше и в нашите забележки, че не може през преходни и заключителни разпоредби. Но аз разписах, не набързо, а напротив два часа и половина слушал господин Василев и господин Денков. И много други становищни експерти.

**[1:05:32] Speaker C:** Не, това е важно. Разписал го, защото тогава щеяхме съвсем да блокираме държавата, ако го бях върнал обратно в Народното събрание.

**[1:05:42] Speaker C:** А господина Сен Василев ни беше устраил живота. Назаем. Отговор.

**[1:05:47] Speaker B:** Моля за бърз отговор. И влизаме така директно. Летя ще старт в другата тема за бюджетът и финансите.

**[1:05:53] Speaker A:** Моля ви отговорете. Не бяхме в одължителен бюджет, при който държавата можеше да работи съвсем спокойно, имаше ясни индикации.

**[1:06:01] Speaker A:** Ако ние мислим, че урязването на трудовите права на българските граждани е малка подробност, то тогава наистина трябва да се запитаме за кого работи държавата. За себе си, за правителството или за бългърските граждани. Най-големият дефект на този бюджет не беше в преходните и заключителни разпоредби, той беше в това, че направи бългърските граждани по-бедни.

**[1:06:25] Speaker B:** Искате ли да спрем да говорим за минало време? Много е любопитно и интересно това, което чуваме и този спор, който виждаме между вас.

**[1:06:34] Speaker B:** Но е важен въпросът какво правим от тук на седна.

**[1:06:37] Speaker C:** Точно, но той трябва да знаем от къде тръгваме го, Боже Златарева, за да отговорим на това какво правим от тук на татък, защото наистина предстои бюджет. И господин Гюров, В удължителния бюджет, с който Вие, Вашето правителство работи, ако не се е лъжа седем месеца, Вие много добре знаете, че накрая нямахте пари за заплати. И за това разговорът Ви с мен беше, на една от срещите, предложението Ви да вземете пари от Българската банка за развитие, за да можете да покриете разходите на държавата.

**[1:07:10] Speaker A:** Беше абсолютно лъжа.

**[1:07:12] Speaker C:** Нека да продължа.

**[1:07:16] Speaker B:** Казвате второ да отговори на първото госпожа. Добре, хайде да чуем.

**[1:07:20] Speaker C:** Второ казвате, че е урязване на трудовите права. Това не отговаря на истината.

**[1:07:26] Speaker C:** Не дейте да лъжете или просто не сте проучели какво казва Конституционен съд. Господин Геров, все пак трябва да сме коректни. Ние говорим за един текст от закона, който е свързан с отпуските и с по-часовата работа. И възръжението на Конституционния съд е, че това трябва да стане, или ако въобще става, ще стане спромяна в друг закон, а не може през последните и заключителни разпредби.

**[1:07:52] Speaker A:** И трябва да се обсъди по нормален начин, за да видят хората, тези, които са на...

**[1:07:58] Speaker A:** половин работен ден, като работещи студенти, като млади майки, че наистина се краде от тяхната... Никой нищо не краде.

**[1:08:07] Speaker B:** Нека разговарям с Гуденгио и след това ще ви дам пак възможност за реплика.

**[1:08:10] Speaker A:** Да адресирам лъжата относно бюджета. Когато ние тръгнахме в фискалния резерв имаше 6,8 милиарда.

**[1:08:18] Speaker A:** евро, които бяха там, така че никога не е бил въпроса за плащане на заплати и откъде трябва да дойдат парите. Причината да извадим парите от Българската банка за развитие, което беше критикувано в последствие, е защото те бяха паркирани там, за да се използва банката като касичка за приближени фирми. Ние напротив извадихме тези пари и ги върнахме обратно в бюджета, така че да може следващото правителство и аз наистина Мисля, че институциите трябва да работят заедно и трябва да има приемственост. Независимо кой се казва следващия министр, ние го направихме това, за да осигурим възможност и гъвкавост за редовното правителство да може да взима правилните решения. Вместо да направи това, Редовното правителство предложи един бюджет, който ако беше обсъден още веднъж, може би щеяхме да стигнем до някакъв компромис, който поне някой, работодателска организация, синдикат, индустрия да... Определи като хубав. Не съм чул нито един експерт, който да казва, че сегашния бюджет въобще беше прокаран чисто с множество.

**[1:09:30] Speaker C:** След този порой от думи три неща да кажа. Първо, от 69 новища, които президентската институция получи по този бюджет, само три бяха против господин Гюров. И това не спекулирайте.

**[1:09:42] Speaker C:** Второ, ваше беше решението за изтеглянето на тези пари и сега като казвате, че не са ви били нужни за заплати, което тогава твърдяхте и че имате остър дефицит на пари, значи са били да преместиме от едната касичка в другата касичка, аз иначе трето нещо не мога да намеря като управдение.

**[1:09:59] Speaker B:** Нека да отговори господин Гюров.

**[1:10:01] Speaker A:** Да, те бяха върнати в касичката на българските граждани, а не в черната каса на бъста.

**[1:10:08] Speaker C:** Точно така. А как бяха върнати в касичката на булгарските граждани?

**[1:10:12] Speaker B:** Бърз отговор, моля, защото имаше много други теми.

**[1:10:15] Speaker C:** Ако не говорите върху мен, трябва да си задам въпрос.

**[1:10:17] Speaker B:** Не говоря върхувасно, трябва да спазваме правилата,

**[1:10:20] Speaker C:** които всички са одобрили. Ако си върнали в националния бюджет, защо като дойде новото правителство завари не просто бюджет на нула, а с близо минус 3 милиарда?

**[1:10:28] Speaker B:** Секундите свърших Отговорете, моля.

**[1:10:31] Speaker A:** Моля ви да погледнам към бюджета, който

**[1:10:38] Speaker B:** предстои, който всички очакваме и който става ясно, че ще видим след като мина е бълотажа. Въпросът е друг. За упоритата инфлация, за високите цени, за ниските доходи и за това какво вие може да направите като президент според Конституцията и според пръвомощията ви.

**[1:10:57] Speaker B:** И какви са нагласите ви, виждайки макар и малките, не в детайли, податки, които очакваме към новия бюджет 27. Господин Гюров.

**[1:11:10] Speaker A:** Първо да кажа за предишния бюджет, защо той беше лош за българските граждани, защото ни задължаваше сега и в бъдещите поколения и за първи път тази година покупателната способност на бългърските граждани спада и за пъри път тази година не сме след Трите най-големи държави в Европейския съюз, които имат най-нисък дълг към бюлтен вътрешен продукт.

**[1:11:36] Speaker B:** Ако спечелите сега в неделя на балотажа бихте бил президента, който или ще подпише указа за новия бюджет, или ще му наложи вето. Нека да разберем с каква нагласа сте и какво очаквате.

**[1:11:46] Speaker B:** И за какво ще внимавате и къде ще следите за границата между отговорността и популизма.

**[1:11:50] Speaker A:** Точно за това дадох тези примери, защото това, което трябва да направи един независен президент е да защити интересите на българските граждани. Казах какво се случи в предишния бюджет, точно за тези неща ще следа в следващия бюджет. Дали се взимат допълнителни разходи, дали се взимат допълнителни дългове и за какво се използват. виждаме от данните, които имаме, защото бюджета беше скрит преди изборите.

**[1:12:18] Speaker A:** Ако е толкова добър, ние трябваше да видим и подробности за него. Но това, което видяхме, допълнителна административна и даначна тежест върху бизнеса и върху домакинствата от около 2 милиарда евро и никакви ефективни действия около по-ефективното разходване на средствата на държавата. Имаме увеличение на средствата за администрацията, почти никакви мерки за намаляне на разходите на държавата и още допълнителни едни 1,5 милиарда евро срещу празни графи. Тоест отново наливане в една графа, която правителството може да изхарчи без да има отчетност. За сметка на това няма пари за младите лекари, няма пара за майките, за хората, които са на минимална заплата.

**[1:13:13] Speaker A:** Има около 1 милион пенсионери, които ще останат под прага за бедност.

**[1:13:20] Speaker B:** Имат още 30 секунди. Искате ли да ги използвате?

**[1:13:24] Speaker A:** Това, което трябва да направи президентската институция, наистина да събере синдикати, работодателски организации да проведе този разговор, за да намери правилното решение и този компромис с ясно показване на къде са проблемите, какви са решенията и кой плаща сметката. За да не трябва след това да се налага да има вето.

**[1:13:45] Speaker B:** Госпожо Ятова, ваш рет е за отговор. Безкрайно ми е неприятно, когато се налага да говори върху двама ви, но някой трябва да следи за правилата на дебата и за времетраенето. И за дисциплината в студиото. Заповядайте, госпожо Ятов. Въпросът е за това.

**[1:14:02] Speaker B:** Какви са правомощята на президента? В тази сфера те са ограничени, но все пак. Необходимо ли и как бихте се намесила? Когато говорим за упоритата инфлация, високите цени, за ниските доходи и най-вече за какво ще внимавате при следващия бюджет? Къде според Вас е границата между популизма и отговорността?

**[1:14:27] Speaker C:** Господин Гюров, следващия буджет ще го разпиша аз. Защото още дори да при някакво много сериозно стечение на лоши обстоятелства да спечелите изборите бюджета трябва да знаете, че се подписва до край на годината. Но това е само реплика към вас. Що се отнася вечето сериозните неща? Вижте, няма как да ме убедите, че всичко е било наред, след като правителството последното на господин Радев беше точно на един месец, когато Европейската комисия обяви процедура на свръх дефицит на България от близо 5.8.

**[1:15:03] Speaker C:** Може би е малко по-малко с няколко стотни. Няма как за един месец този свръх дефицит да се е качил така. Има две обяснения. Или документите, които България е спратила, когато сме тръгнали да ставаме член на Еврозоната, са били неточни, фалшиви, скрити. А тези документи са още от 1924 година, когато финансов министр беше господин Василев.

**[1:15:29] Speaker C:** Или другото, че във повреме на вашия служебен кабинет тази инфлация е скочила толкова много. Сега правителството трябва да направи така, че да отговори от една страна на критериите на един бюджет, това е първия ни бюджет в Евро, на еврозоната и затова го изпрати в Европейската комисия, да се опита да намали този дефицит и едновременно с това да не посяга на социалните придобивки на хората. И те правят точно това в момента. Но ако понеже питате за моето становище, първото нещо, което ще гледам в следващия бюджет, това са парите, доходите на най-бедните уязвимите хора. Това са парите за инвестиции, това са парите с които българската економика може да бъде подпомогната.

**[1:16:17] Speaker C:** Това са парите не толкова за намаляване на разходите, защото аз не съм такъв привърженик на малките бюджетни дефицити. Почти няма държава в Европейския Союз в момента в която да е под границата на 3-те процента. А по-скоро за това хората да живеят по-добре. И за това смятам, че първите стъпки и по отношение на увеличението на пенсиите, и по отношение на увеличението на учителите, и по това, че няма да има промяна в цените на топлото и на светлото, и за това, че ще се запазят доходите на хората, и за това, че се взимат всички мерки, за да се подпомагат майките, и младите хора, и българското образование. Аз мятам, че това са стъпки в правилната посока.

**[1:17:01] Speaker C:** И ако ние сме хора на място, би трябвало да подкрепяме това, защото иначе само свиване на разходите, аз много добре си спомням как изглеждаха тези остри мерки и рестриктивни мерки в Гърция, които още повече блокираха в една предишна, преди много години в кризата. И те не доведоха до нищо. Тези народи трябва да се помнят, господин Билан.

**[1:17:25] Speaker B:** Уважаеми кандидати, следва тази част, в която вие директно може да задавате въпроси. Преди това имате време 30 секунди.

**[1:17:36] Speaker B:** Много ви моля за реплика и много бърз отговор. Наистина секунди.

**[1:17:40] Speaker A:** Времето вече започва да ни дефиците.

**[1:17:41] Speaker B:** Много бърз отговор.

**[1:17:41] Speaker A:** Връг дефиците на базата на новите разчети по новия бюджет, а не на този, който ние изпълняхме.

**[1:17:49] Speaker C:** Но той е заварен.

**[1:17:54] Speaker A:** Той е заварен и точно там ние не видяхме никакви мерки от страна на държавата. Това, което виждаме е, че българските граждани и бългърския бизнес отново бливат изступани като един брашнен чувал, а държавата не се ограничава своите разходи.

**[1:18:09] Speaker B:** Бърза отговор, госпожа Ятова.

**[1:18:11] Speaker C:** Да, това, което мога със сигурност да гарантирам, защото я счита документи като вас, господин Гюров, че няма да се крият повече разходи, че няма да се взимат предварително печалби на българските предприятия, че ще спре неизплащането на парите на общините две години, защото те вече се чудят от къде и как да финансират тези проекти.

**[1:18:33] Speaker C:** само и само, за да кажем, че имаме 3% дефицит. За мен това бяха фалшиви документи. И това не е добре дори да го говорим в момента, защото така или иначе България вече е част от еврозоната. А вашите говорители на вашите партии, вашите председатели казваха как тук ще има един златен дъжд от инвестиции и забележете няма да има никакво покачване на цените. Днес виждаме какво става.

**[1:19:00] Speaker C:** Затова ние поискахме президента този референдум. За това искахме този референдум. За да стане ясно на българските граждани, че ще има процеси, те ще бъдат тежки, а и защото ни не бяхме готови.

**[1:19:14] Speaker A:** Този референдум, както се произнесе в Конституционния съд, е противоконституционен. Така че настоянето за такъв референдъм е отново популизъм, който вкарва разделение в бългърското общество.

**[1:19:23] Speaker C:** И това не е вярно, защото...

**[1:19:25] Speaker A:** А инвестициите идват там, където инвеститорите имат доверие. Тогава, когато ние налагаме един данък всръх печалба и то е еднократен данък, който трябва да покрие разходи на държавата, които не са еднократни, това е диагноза за проблем, който ние ще видим много скоро. Така че действията на правителството точно в тази посока с този бюджет, който се предлага и посоката, която поема в момента е насочена срещу българския бизнес, срещу инвеститорите и срещу булгарските домакинства.

**[1:20:02] Speaker B:** В следващите 10 минути, вие уважаеми кандидат-президенти, имате възможност да си задавате по два директни въпроса и започваме по жребия на ЦИК.

**[1:20:12] Speaker B:** Може би тук ще успеете да зададете въпросите, да следваме регламента, което всички сме одобрили. Първи по жребия на ЦИК е господин Гюров. Той има възможност първи да зададе въпросите си. Може ли две реплики, господин Гюров, следваме регламента.

**[1:20:32] Speaker C:** Репликата едната е свързана с това, че не е вярно, че Конституционния съд е обявил референдум на съд против Конституционна.

**[1:20:39] Speaker C:** Нашето предложение изобщо не беше да опуснат отнозинството в Народното събрание, за да има референдум. Господин Гилров, не заблуждавайте хората.

**[1:20:47] Speaker B:** Реплика сега и от вас. Можете да отговорите на това, което казва госпожа Йотова.

**[1:20:50] Speaker A:** Нозинство се налага лесно, отговорност се налага трудно.

**[1:20:54] Speaker B:** Аз приемам обаче, че вече сме в тези 10 минути. вървят, така че имате възможност да задавате въпроси един на друг. Както казах, сега е ред на господин Гюров. Заповядайте.

**[1:21:08] Speaker A:** Госпожо Йотова, вие като журналист би трябвало да се интересувате от свободата на словото и как тя се защитава от българската държава и от вас като институция президентска.

**[1:21:23] Speaker A:** Въпросът ми е тогава, когато вице-премьер говори за добри медии, за лоши медии, тогава когато пресцентъра на Министерски съвет се използва в предизборна кампания за агитиране в полза на един от кандидатите. Вие каква позиция бихте взели за това, че правата на българските журналисти и правото на изкъс да бъдат защитени?

**[1:21:54] Speaker B:** Моля да спазваме времето си. Заповядайте отговор.

**[1:21:59] Speaker C:** Веднага ще взема повод от вашата реплика, уважаеми господин Гюров.

**[1:22:04] Speaker C:** Свободата на медиите означава, че всеки в медиите може свободно да изкаже своето мнение. Дали ще бъде вице-премьер, дали ще бъде премьер, дали ще бъде министер или всеки български гражданин, това е изключително негово право. Така че аз така разбирам свободата на медиите, а не през цензурата или самоцензурата, която е още по-страшна. Винаги съм го защитавала, в целия си живот. И като действа журналист, и след това като човек, който е работил дълго време за журналистите.

**[1:22:37] Speaker C:** И човек, която е работил като евродепутат във специална група, която защитаваше свободата на словото в европейските меди. и продължавам до ден днешен. Даже съм работила и по регулациите, които днес защитават и обществените медии и тяхното право на програмиране, на свободно канене на гости, свободно изразяване на мнение, разследваща журналистика. Може много дълго да говорим по този въпрос. Що се отнася до втората част на вашия въпрос, свързана с Министерски съвет?

**[1:23:09] Speaker C:** Ами знаете ли, аз една вечер много се очудих, когато гледах телевизия в къща и изведнъж Точно на часовника на Посвета Юнаса. Това е най-официалното време в Българската държава. Четири секунди. Все пак аз съм работила тук, в тази телевизия и съм била директор на новини и знае, че при изключителни обстоятелства се ползва това време на часовникът. Отака се казва.

**[1:23:32] Speaker C:** Времето на часовника преди централната информационна емисия, изведнъж се появи един министр-председател, който молеше една друга политическа партия, която е просто партньор политически, за да не разтворя сглобката.

**[1:23:48] Speaker B:** Сега, вие може да зададете въпрос. Какъв е регуламентът?

**[1:23:52] Speaker A:** Имам ли право на дуплика?

**[1:23:54] Speaker C:** Не, тук нямате право на дуплика, защото...

**[1:23:56] Speaker B:** Тук няма.

**[1:23:57] Speaker C:** Така беше регламентът.

**[1:23:58] Speaker B:** Такъв е регламент, тук няма.

**[1:24:00] Speaker C:** И наистина се очудвам, защото трябва някакви правила и в това отношение да има и независимо от това какъв е президент или премьер, трябва добре да познава тези правила с националната и съобществената медия. Що се относи до моят конкретен въпрос?

**[1:24:17] Speaker C:** Той е предизвикан от едно Ваше твърдение, което признавам се, извън на цялата страс на кампанията, много ме впечатли и ме разтревожи. Признавам. Когато бяха арестувани два макметове, Вие казахте, че по този начин отново във България има възродителен процес. Продължавате ли да твърдите това и наистина съзнавате ли колко е опасно едно такова твърдение? При положение, че аз винаги съм давала страната ни като един от най-добрите примери и това на всякъде от нашите партньори е признавано за толерантност и за етнически мир в страната.

**[1:25:03] Speaker B:** Това ли е въпросът?

**[1:25:04] Speaker C:** Да.

**[1:25:04] Speaker B:** Моля сега да отговорите на въпросът и в времето, в което разполагате да отговорите ако желаете и на репликата, която искахте да отправите. Заговядайте.

**[1:25:12] Speaker A:** Отговорът е много лесен и може да бъде много бърз, но моята молба е тогава, когато правяте обвинения, особено такива сериозни обвинения, да проверите наистина думите и да не слагате чужди думи в моите уста.

**[1:25:24] Speaker A:** Аз видях, че много от вашите съмисленици, включително председателя на парламентарната група на Прогресивна България, включително депутати на Прогрессивна Бъгария, разпространяват фалшиви новини за мене. А сега вие вкарвате и лъжливи думи в моята уста. Не съм говорил аз за възродителен процес. Това, което казах в въпросното интервю е, че борбата срещу олигархията е закъсняла. Тя трябва да бъде доведена до край и ни очакваме да видим резултати.

**[1:25:58] Speaker A:** Относно репликата към предишния въпрос, медиите като четвърта власт трябва да бъдат коректив на Държавното управление. И тогава, когато се казва, кои журналисти да задават въпроси, когато едни медии се брандират като добри, а други камо лоши, когато преслужбата на Министерския съвет се използва в предизборна кампания, това, което нито едно правителство някога си е позволил, това не е свобода на медиите и не е свобода на словото.

**[1:26:30] Speaker B:** Имате още възможност. Гледам часовника ви. Вие също имате таймер и пред себе си.

**[1:26:36] Speaker B:** Имате още време да отговорите, ако желаете.

**[1:26:39] Speaker A:** Аз нямам какво повече да отговора, защото не съм използвал такива думи.

**[1:26:44] Speaker B:** Ред те сега обаче да зададете втория си въпрос към госпожа Йотова.

**[1:26:47] Speaker C:** Но аз тук искам да кажа, че

**[1:26:49] Speaker B:** ще изчакаме, за да бъдем честни.

**[1:26:50] Speaker B:** Запомнете отговора си. Така поступихме и преди малко. Задайте си вашият втори въпрос, а вие ще имате възможност да отговорите и на двата.

**[1:27:00] Speaker A:** Аз мисля, че това, което интересува наистина българските граждани е госпожо Йотова. Вие дали ще се извините на бългърските майки за това, че сте помилвали наркотрафиканти и бихте ли го признали това като грешка?

**[1:27:16] Speaker A:** На базата на какви критерии Вие взехте това решение? Не в само един случай, а в повторящи се случаи.

**[1:27:25] Speaker C:** Така, веднага да отговоря на господин Гюров. Господин Гюров, изградихте цялата си кампания върху лъжи. Трябва много да не познавате процедурите, по които стават помилванията, за да твърдите такова нещо.

**[1:27:40] Speaker C:** Независимо от всичко, за да бъда изключително честна, прозрачна и откровенна пред всички български граждани, всички документи, свързани с помилването, за което говорихте, аз лично, лично с моя подпис предоставих на бългърската прокуратура. Българската прокуратура е мястото, където могат да бъдат изчетени всички документи от всички институции, с които ние сме разполагали и възоснова на което сме взели това решение. Що се отнася до съмненията към лекари, към техните подписи, към техните заключения? Нека прокуратурата да провери и това. Но аз искам съвсем категорично да кажа пред българските граждани.

**[1:28:24] Speaker C:** Не съм имала основание да се съмнявам в комисия, която е назначена от госпожа Надежда Юрданова като министър на правосъдието и от госпожя Сербезова като министр на здравеопазването. Това са все пак хора от вашата политическа партия. Второ, не мога да допусна, че един български лекар ще сложи подписа си под фалшив документ. Изцяло решението ми е взето по хуманитарни и здравословни причини. А що се отнася до общото ви твърдение за наркотрафиканти, първо това не е истина, както впрочем заблуждавате бългърските граждани с думи, които и аз не съм казала.

**[1:29:08] Speaker C:** Но второто искам да ви кажа следното нещо. Натвърдение се отговаря с пример, защото за мен най-голямата защита е истината. Един от тези случаи, за които говорите, господин Гюров, става дума за един млад човек, който даже не е в България. На два пъти и английския съд отказва да го екстрадира. След изричния натиск на българския съд, отказва да го екстрадира, за да може да се изтърпи три годишната присъда във България.

**[1:29:41] Speaker C:** Защото, за съжаление, докато е в Англия, се ражда дете. Дете, което е с изключително тежко заболяване. И дете, господин Гюров, което не може да приеме храна от никой друг, освен от своя баща. Точно затова Английския съд не иска да го изпрати обратно в България. Вие как бихте поступили в тази ситуация?

**[1:30:04] Speaker B:** Искате ли да отговори или въпросът е риторичен? Времето свърши госпожо Йотова. Попитах не случайно дали искате да отговорите и реших, че това е следващия випрос, на който имате възможност. Запомнете, моля, отговора си, ще имате възможност. Не разбрах?

**[1:30:19] Speaker A:** Може ли да отговорим?

**[1:30:21] Speaker B:** Чакайте, ще отговорите след малко. Последваме принципа, който установихме сега в студиото. Имате право на въпроса.

**[1:30:28] Speaker C:** И тъй като много говорихме за економика, много говорихме за външна политика, за отношения геополитически, аз оставих последния си въпрос, господин Гюров, от човешката страна.

**[1:30:42] Speaker C:** Искам да ви попитам, така както сме работили, познаваме се, както изкарахме сега една много трудна кампания, По начина, по който тя беше проведена. С демагогия, с лъжи, с лични нападки, с тежки квалификации, през тролове, през селфи, през каквото се сетите. С това, че накарахте медии да усегнат на съпруга ми. Вие лично, аз не питам нито за Сен Василев, който беше говорителя на вашата кампания. Аз не питам за останалите председатели на партиите, които ви издигнаха и ви подкрепяха.

**[1:31:21] Speaker C:** Аз ви питам като човек, вас лично, вие съгласен ли си с такава кампания?

**[1:31:29] Speaker A:** Отговаряме веднага. Нашата кампания беше изключително директна, открита. Всички български граждани можеха да зададат въпроси към нас, да следат какво ни я казваме и да записват какво ни я казваме. И ние никога не сме избягали от добрия тон и никога не сме говорили за неща, които са лични, които не са свързани с вашата лична отговорност, която вие имате при помилванията и опита да се скриете зад медицински комисии не е достойна, защото това е правомощие, което изцяло в вашите ръце и вие носите пълната отговорност на този подпис.

**[1:32:07] Speaker A:** Там не е имало никаква Лична нападка тук е въпросът за това как вие сте използвали тези правомощи, а как сте ги прилагали на базата на какви критери. За съжаление всички опити да получим информация, всички опити да се направи изслушване по тази тема бяха предотвратени от Прогресивна България, така че ние не можахме да стигнем до тази информация. Но ние в нито един момент не сме отправяли лични нападки и винаги сме запазвали добрия тон. За сметка на това, както казах, председателя на парламентарната група на Прогресивна България отправя откровени лъжи във вчерашния ден и Депутати на Прогресивна България споделят масово колажи с мен, как целувам Украинско знаме и с автомати, с каска. Ето това са тролски действия и това са действия, които вие даже не се криете, а използвате лицето на Прогрессивна Бъгария за да внушавате лъжи на българските граждани.

**[1:33:21] Speaker A:** Това е недостойно. А не въпрос към нещо, което... Така или иначе всички искаме да чуем какъв е отговора.

**[1:33:29] Speaker B:** Имате възможност и време да отговорите. Искахте реплика преди малко, аз ви объщах сега да ви дам тази възможност.

**[1:33:36] Speaker A:** Еми аз казах, че в крайна сметка относно медицинската комисия, която е била назначена от госпожа Надежда Иорданова естествено, че ние направихме проверка там с това въпрос само за двама души, които са сменени и това е медицинска комисия, която наблюдава здравето на всички затворници, не само на тези, кои подлежат на помилване. Освен това, има друга комисия, която е по помилванията и аз много бих искал да видя наистина документа, в който медицинската комисия казва, че този човек трябва да бъде помилван. Защото ако говорим за хуманни причини, хуманното е, когато човек е болен, да се лекува, а не да бъде освобождаван, той след това да излиза и да трови отново българските... деца и разрушава съвбития.

**[1:34:26] Speaker B:** Следваме регламента.

**[1:34:28] Speaker C:** Да, само има няколко неща, които трябва, защото господин Гюров лъже в момента. Първо, тази комисия господин Гюров не се назначава дори от госпожа Йорданова, защото тя така е решила. Това е по закон. Тя се съставя по закон и отдолу стоят подписите поне на трима министри, т.е. на двама и на един заместник министр.

**[1:34:49] Speaker C:** Второ, когато се взима решение за помилване, То се взима изцяло и възоснова на документите, които са ни изпратени от всички посоки. Аз нито съм лекар, нито мога да правя заключение вместо лекарите. И трето, сега когато те са в прокуратурата, нека там да се видят всички документи и нека да видим какво ни е било предоставено и какво не ни е било предоставено и както и заключението, за което ви говорите.

**[1:35:16] Speaker C:** И следващото място има нещо изключително важно. Господин Гюров, злопотребявате се с тази тема, защото не намерихте в кампанията нищо друго и защото не искахте да говорим по големите теми за България.

**[1:35:28] Speaker C:** А що се отнася до това, че не сте получили отговор и това е лъжа? 14 запитвани има към нашата администрация. 14 отговори сте получили. Но за разлика от вашите говорители, аз нямах достъп до парламентарната трибуна, където може да се защитя.

**[1:35:44] Speaker B:** Моля да спазваме регламента.

**[1:35:45] Speaker B:** Имате възможност да отговорите господин Гюров и с вашият отговор тази част дебата приключва.

**[1:35:52] Speaker A:** Това, че не съм искал да дискутираме не е вярно, защото аз приех всички предложения за дебат и за съжаление те бяха отказани от щаба на госпожа Йотова. Така че ние направихме наистина една позитивна кампания и това се вижда и в нашите резултати, които увеличиха подкрепата на подкрепищите ни партии. За сметка на това, калната мръсна кампания с вношения заплахи от несъществуващи врагове, с войни за изпращане на войници на фронта, това доведе до огромен срив в подкрепата на прогресивна България. Видяхме загуба от 900 000 гласа.

**[1:36:39] Speaker B:** Имате възможност, в момента наблюдавам времето, вие имате възможност за още, ако желаете да отговорите и да добавите аргументи.

**[1:36:48] Speaker A:** По тази тема, аз наистина...

**[1:36:53] Speaker B:** Това ли е отговорът Ви?

**[1:36:54] Speaker A:** Се чувствам, че кампанията, която проведохме и изненадата, която видяхме в резултата на първия тур е точно следствие на начина, по който ние водехме кампанията. Първо на граждански принцип, второ близо до хората, трето открито и позитивно. За сметка на това... разликата от 20% която даваха социологическите агенции всъщност беше много по-малка, по-малко от 3% и това е ясната диагноза за качеството на кампанията и за обращението към българските граждани, как те са се припознали от едната и от другата кампания.

**[1:37:33] Speaker B:** Това е, изчерпахте времето си в тази част от дебата.

**[1:37:40] Speaker B:** Така приключва. Продължаваме напред.

**[1:37:48] Speaker B:** Уважами кандидати, в следващите минути ще зададем въпроси, с техните отговори ще искаме да разберем какво стои зад държавника. Те ще бъдат лични. Ще бъдат, надявам се, бързи отговори. Такива кратки ще бъдат и въпросите. Следваме жребия на циг.

**[1:38:14] Speaker B:** Вие сте първи, господин Гиров. С каква мисъл се събудихте тази сутрин?

**[1:38:21] Speaker A:** С надежда за нещо, което предстои, което ще бъде хубаво за България.

**[1:38:28] Speaker B:** Елена, и а това?

**[1:38:28] Speaker C:** С много ведро чувство.

**[1:38:30] Speaker B:** Какво е за вас идеалното щастие?

**[1:38:33] Speaker C:** Семейството, съпруга ми, внука ми.

**[1:38:36] Speaker B:** А за вас?

**[1:38:37] Speaker A:** Хубава книга, топла къща, сняк.

**[1:38:42] Speaker B:** А коя е книгата, филмът или музиката, в която намирате утех или вдъхновение?

**[1:38:48] Speaker A:** Много често препрочитам. Любима моя книга казва се Аристократ в Москва.

**[1:38:54] Speaker B:** Защо ви е любима?

**[1:38:55] Speaker A:** защото тя показва точно как един човек трябва да се пренастройва към промените в съдбата, как света може в рамките на няколко дни или месеци да се пренареди по съвсем различен начин и ние трябва да можем да отговорим на това достойно.

**[1:39:15] Speaker C:** Поезия.

**[1:39:16] Speaker C:** Цяла една редичка съм си подредила. Започвам с Маргарита Петкова почти всяка сутрин.

**[1:39:20] Speaker B:** А имате ли любим стих?

**[1:39:23] Speaker C:** Имам много любими стихове, но аз не искам да ги казвам наизуст, защото за мен тяхната философия е много по-ценна. Поезия не се чете за да я помниш наизуст, а да я разбираш.

**[1:39:34] Speaker B:** Кой политикът, начето качество и държавническо поведение искрено се възхищавате?

**[1:39:41] Speaker C:** Сега или в миналото?

**[1:39:42] Speaker B:** По вашия избор.

**[1:39:44] Speaker C:** Любен Курнезов.

**[1:39:45] Speaker B:** Защо?

**[1:39:46] Speaker C:** Защото беше един от хората създатели на българската конституция, която въпреки гаврите никой все още не може да я съсипе. Защото беше човека, който създаде основите на бългрското законодателство. Защото беше един изключително прям, честен човек, който не търпеше Интригите, омразата, разделението, лошотията. Защото никога не каза една лоша дума за някого.

**[1:40:13] Speaker A:** В сегашната ситуация се възхищам изключително на Марк Карни, канадския премьер, именно защото неговата държава се намира в сложна ситуация. Той показва лидерство и успя да наложи с професионализъм една нова визия за развитието на страната.

**[1:40:34] Speaker B:** Кое негово решение точно провокира тези симпатии във вас?

**[1:40:39] Speaker A:** а това, че не се поколебава да казва истината.

**[1:40:44] Speaker B:** Кой е упорътът, учителят, съветникът в най-личните и трудни моменти за вас, госпожо Йотова?

**[1:40:50] Speaker C:** Майка ми.

**[1:40:52] Speaker B:** А за вас?

**[1:40:53] Speaker C:** Защото, може ли да произвещам една реплика?

**[1:40:55] Speaker B:** Разбира се.

**[1:40:55] Speaker C:** Твърде рано убиха баща ми.

**[1:40:59] Speaker C:** Иначе беше той.

**[1:41:01] Speaker B:** Вашията отговор?

**[1:41:02] Speaker A:** Моята съпруга.

**[1:41:03] Speaker B:** Защо?

**[1:41:05] Speaker A:** Защото ние с нея сме заедно 32 години.

**[1:41:08] Speaker A:** Минали сме през всичко. Тръгнали сме от студентската скамейка. Минали сме през работа и семейство в чужбина. Прибрали сме се в България да отглеждаме тук децата си. Имаме прекрасни синове.

**[1:41:27] Speaker A:** И винаги намираме един в друг упора.

**[1:41:30] Speaker B:** В пътя, който в момента вървите към президентството не сте сами. Това са вашите кандидати за вице-президенти. Защо господин Гиров, вашия вице-президент е по-добър и с какво от вице-президентът на госпожа Йотов?

**[1:41:46] Speaker A:** с неговият опит в прилагането на закона, осигуряването на сигурността и с това, че той ме допълва аз като професионалист в економиката и финансите и той с неговото юридическо образование и разбирането за това как се прилага закона на терен.

**[1:42:06] Speaker B:** Госпожа Йотова, с какво вашия кандидат за вице-президента е по-добър от този на господин Гюров?

**[1:42:11] Speaker C:** Аз няма да правя сравнение. Ще кажа няколко неща за господин Волчев. Защото това е човек и на словото, и на правото. Защото аз добре познавам работата на вице-президента.

**[1:42:22] Speaker C:** Девет години изпълнявах тези функции. защото знае, че много важно е да можеш да общуваш с огромните български общности зад границата. И най-важно да правиш всичко възможно, така че влиянието на България, културно-историческото наследство, огромния арсенал, който притежаваме като култура, като история, бългърщината, идентичността, да може да бъде доброто лице, добрата визитна картичка на страната по света. Той го е доказал многократно. И това предопредели и моят избор.

**[1:42:54] Speaker C:** Един изключително интелигентен човек, който със сигурност ще изпълнява тези функции със чест и със достоинство.

**[1:43:01] Speaker C:** Но накрая, ако сме стигнали вече към края, искам да кажа само една дума...

**[1:43:07] Speaker B:** Все още имам до финала, ако това имате предвид. Имам още два въпроса, които бих искала да задам госпожа Йотова. Нека да я изпълним до край регламента.

**[1:43:18] Speaker B:** На кое качество в опонента си най-много се възхищавате и къде виждате слабото им място?

**[1:43:24] Speaker A:** Това, което вече споменах, че съм живял в чужбина, синовете ми са родени там, аз се чувствам много близо до българските общности в чужбина и работата на госпожа Ятова с тези общности е изключително положителна. Това, което бих отправил като критика е невъзможността да работи като коректив на управлението и това да може да бъде балансиор, а не придатък на изпълнителната власт.

**[1:43:59] Speaker B:** И вашия този отговор госпожо е това?

**[1:44:00] Speaker C:** Аз винаги съм била за това да има разговор, диалог, съгласие, да го търсим всички заедно и никога съмоцелни войни, с която и да било институции, защото мисля, че безкрайно много се уморихме като хора от това разделение и от този блокаж, който си правим един на друг.

**[1:44:17] Speaker C:** Що се отнася за господин Гюров? Знаете ли, аз толкова малко го познавам, че нямам мнение.

**[1:44:22] Speaker B:** Като какъв искате да ви запомнят, господин Гиров, като президентът умиротворител или като президентът боец?

**[1:44:31] Speaker A:** Във всички случаи като президентъл-миротворител. Аз вече споменах, че в последните мандати президентската институция беше използвана за разделение и за трамплин към изпълнителната власт.

**[1:44:43] Speaker A:** Аз искам да върна доверието в тази институция и наистина да работя за това да не се делим на наши и ваши, а да се объединяваме около големите цели за страната.

**[1:44:54] Speaker B:** Как ще го постигнете? Коя е идеята, около която бихте се опитал да объедините това разединено общество? Националната кауза. Може ли да я формулирате сега?

**[1:45:04] Speaker A:** Националната кауза е това да живеем по-добре. Големите теми, които трябва да решим възможно най-бързо са образование и здравеопазване.

**[1:45:13] Speaker B:** Но как ще убедите унези, които не са Ваши симпатизанти?

**[1:45:18] Speaker A:** С диалог, с събирането на всички институции на една маса и с търсенето на общото, а не с търсенето на това, което ни разделя.

**[1:45:27] Speaker B:** И към Вас същия въпрос, да го повторя ли?

**[1:45:29] Speaker B:** Като каква искате да Ви запомнят? Като президентът-умиротворител или като президентъта-боец?

**[1:45:35] Speaker C:** Аз вече го правя. От януарий месец разговарям с всички политически партии, разговарям с парламентарни групи, правим заедно служебни кабинети, правим заедно политики, граждански сектор, правим така, че всеки един, който дойде в президентската институция е посрещнат на вратата. от уважение, правим много диалози, правим много разговори, опитваме се да намерим заедно решението.

**[1:46:04] Speaker C:** И едновременно с това ще бъда боец, да, както и до сега. Винаги за България, винаги за българския национален интерес. Без да се поддавам на това, че някой някъде решил вместо България, а ние трябва просто послушно да изпълняваме това решение. Винаги там, където ние можем да намерим възможност за допълнително развитие, както сега, през хората. Много инфраструктурни проекти, както развитие.

**[1:46:31] Speaker C:** Престои много сериозна програма за страната, защото само едно изречение, дори българския министр, председател и България бяха споменати единствено с добро и в последното изказване на Русула Фондерлайн като страна на свързаност. За мен това е достатъчно. Аз искам доброте за страната.

**[1:46:50] Speaker B:** Въпрос към вас сега господин Гиров, личният ви успех и най-голяма гордост?

**[1:46:55] Speaker A:** Семейството ми.

**[1:46:57] Speaker B:** Защо?

**[1:46:58] Speaker A:** Защото имам прекрасни синове, защото се гордея с тях и защото те са истински човеци.

**[1:47:07] Speaker B:** Същият въпрос и към вас, но ви моля да бъдете кратка, тъй като времето наистина свърши.

**[1:47:13] Speaker C:** Лични успехи, че мога да бъда до най-близките си хора, до съпруга ми, до сина ми, до неговото семейство, до моя внук. А най-големи успехи, че всичките тези години в моята кариер работех за страната си.

**[1:47:25] Speaker B:** Последен въпрос. Идеалното щастие за вас.

**[1:47:30] Speaker A:** Спокойствието.

**[1:47:34] Speaker B:** Толкова ли ви липсва?

**[1:47:37] Speaker A:** Има периоди, в които спокойствието липсва, има периоди, когато трябва да се наблегне на него.

**[1:47:45] Speaker B:** За вас с една дума какво е щастието?

**[1:47:48] Speaker C:** Две са.

**[1:47:49] Speaker C:** Любовта и енергията.

**[1:47:51] Speaker B:** Любовта и енергията.

**[1:47:53] Speaker B:** Много ви благодаря. Мисля, че успяхме да свалим костюма на държавника и да видиме и Ляна и Андрей. Много ви благодаря.

**[1:48:01] Speaker B:** Да.

**[1:48:01] Speaker C:** Като казвате Андрей и моя съпруг е Андрей. И само накрая, аз няма... Това не е критична реплика, господин Гюров. Моля ви, не закачайте семейството ми, защото разбрах, че кампанията, която проведохте срещу мен, ви харесва и одобрява.

**[1:48:17] Speaker B:** Добре. Можете да отговорите ако желаете и ще

**[1:48:19] Speaker A:** ви дам възможност за финални думи. В нито един момент не съм говорил нито срещу госпожа Йотова, нито срещу нейното семейство, за разлика от нея, която в заключителното събитие на своята кампания посвети голяма част от речта си с вношение лъжи по мой адрес.

**[1:48:37] Speaker B:** Добре, имате сега по една минута за финални думи, уважаеми кандидати.

**[1:48:42] Speaker B:** Може за тази една минута да се обърнете към зрителите. Отново ще следваме жребият по цикл. Господин Гиров, Вие сте първи.

**[1:48:49] Speaker A:** Към българските граждани проведохме наистина една много открита кампания. Посетихме стотици градове и села.

**[1:48:57] Speaker A:** Изминахме хиляди километри и срещнахме се с десетки хиляди хора. И това, което правихме най-много е слушахме. Слушахме и си записвахме, защото искахме от този диалог наистина да изработим платформата за петгодишния мандат. Имахме 78 дни в служебното правителство. Хората споделиха, че те са им дали надежда.

**[1:49:20] Speaker A:** Искаме след следващите пет години да погледнем назад и да кажем свършихме добра работа. В неделя излезте, гласувайте, вземете някой с себе си, Гюров Кандев и вие с номер 4.

**[1:49:37] Speaker B:** Госпожо Етова, вашите финални думи.

**[1:49:39] Speaker C:** Аз ще завърша с това, което започнах. Благодаря на всички български граждани за тяхната активност.

**[1:49:45] Speaker C:** И тъй като втория тур на изборите ще бъде на един от най-големите бългърски празници, 1 ноември. Деня в който ще си спомним славни исторически събития. Деня в което ще отбележим велики личности от бългърската история. Хора, които са оставили дълбоки следи, хора, които са мислили преди всичко за България, хора, които са имали невероятното умение, талант и дарба от Бога, за да могат да гледат напред във времето. Нека на този ден наистина бъдем достойни за тях, да бъдем смели, да защитим най-голямото си право, едно от най-големите правото на избор, Да дойдем и да гласуваме за няколко минути, за няколко часа и да кажем обичаме България, ще гласувам за България с номер 25, за да може тя да бъде в сигурни ръце.

**[1:50:36] Speaker B:** Благодаря ви господин Дюров, госпожо Йотова, благодаря ви, че избрахте единствено ефирът на обществената телевизия за да се срещнете и за да дебутирате преди балотажа. Уважаеми зрители, благодаря ви че бяхме заедно в последните минути. По-вече от час и половина всъщност. Знаете ли, как искате вие да свърши този дебат? Искате ли да си подадете ръка или искате просто да кажете довиждане от местата си?

**[1:51:06] Speaker C:** Аз ще си подадем ръка, разбира се.

**[1:51:09] Speaker B:** Заповядайте.

**[1:51:11] Speaker C:** И аз успех ви желая, господин Бюров, така както ви пожелах в първия ден, в който ви назначих за служебен министър-председател.